Становище на УС на Сдружение “Клуб-Журналисти срещу корупцията”

ДО Г-Н ХРИСТО ИВАНОВ
ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО

СТАНОВИЩЕ
НА УС НА СДРУЖЕНИЕ „КЛУБ-ЖУРНАЛИСТИ СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА“

Бихме искали да дадем становище по Доклад от заместник министър-председателя по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и министър на правосъдието относно проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за вписванията, публикуван на сайта на Министерството на правосъдието на 10.10.2014г.

I. В Доклада се говори за водене на имотни партиди при действието на Закона за собствеността. Законът за собствеността не предвижда водене на имотни партиди, както и не регламентира по какъвто и да е начин процедурите относно начина на вписване. Единственият текст, който касае вписването в Закона за собствеността е чл.116, който говори за подробностите за начините на вписване, но не и за имотни партиди.
Нещо повече, сега действащите изработени имотни партиди, които са милиони за страната, не са регламентирани не само в Закона за собствеността, но и в Правилника за вписванията.
Единственият текст, който касае съществуването на тези милиони имотни партиди, по които ежедневно се извършват справки и се издават удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот е чл. 9 от ПВ. Липсват каквито и да било правни норми за формата на имотните партиди, тяхното съдържание, образуване, разделяне, съединяване.
Именно нормативното уреждане на имотните партиди е едно от големите достойнства на измененията на Правилника за вписванията – създават се ясни публични правила за имотните партиди, от които е образуван имотния регистър.
В момента тяхното съдържание е произволно, образувани са от анонимен IT специалист и възникват ежедневни, безкрайни спорове относно тяхната правна стойност.
Правилникът за вписванията копира съдържанието на имотните партиди, така както е в Закона за кадастъра и имотния регистър в пет части: 1. част „А” – за имота; 2. част „Б” – за собственика, за признаването и прехвърлянето на правото на собственост; 3. част „В” – за учредяването и прехвърлянето на други вещни права и за юридическите факти и обстоятелства, подлежащи на вписване, с изключение на ипотеките и възбраните; 4. част „Г” – за ипотеките и 5. част „Д” – за възбраните.
Имотният регистър по дефиниция е регистър, образуван от партиди на отделни имоти. Според нас може да се спори по отделните части на имотната партида, по включването или изключването на едни или други данни, но е абсурдно да се спори за необходимостта от регламентиране на имотни партиди и създаване на имотен регистър.
Хаосът във вписването ще продължи, ако не съществуват не просто ясни, а нормативни правила за съдържанието, образуването, разделянето или съединяването на имотните партиди, от които е съставен имотния регистър.
Всички актове, които ежедневно се вписват в Службите по вписванията имат данните необходими за попълване на петте части на партидата, с изключение на идентификатора, когато районът, в който се намира имота е без одобрена кадастрална карта. Създаването на имотните партиди със и без идентификатор набирани от документите за собственост на гражданите (нотариални актове, договори, съдебни решения и др.), не само не застрашава правата им, а обратно дава им гласност и противопоставимост. С премахването на предварителните партиди се премахна и усещането, че гражданите притежават някаква предварителна, условна собственост, някакви временни кадастрални данни като площ, застроена площ, граници и т.н.
Не е вярна констатацията, че с измененията на Закона за кадастъра и имотния регистър се урежда водене на имотни партиди с друго съдържание и по друг ред – Глава 8 – „ПАРТИДА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ. ПАРТИДНО ДЕЛО” е абсолютно непроменена. Въпросът, по който трябва да се направи широко обществено допитване е иска ли страната ни да положи начало на процеса по създаване на имотен регистър или иска хаосът относно документирането и обявяването на актовете подлежащи на вписване да продължи?

II. Публичността на вписаните актове по никакъв начин не е застрашена с наличието на забранителната норма в ПВ, а именно че Службата по вписванията не издава незаверени преписи. Службата по вписванията никога не е имала правната възможност да издава незаверени преписи (копия) на документи (създадени на копирна машина или на ръка).
Съгласно действащият текст на Правилника за вписванията, заверени преписи се издават „само на страните, на техните правоприемници или представители по закон или по упълномощаване. Когато пълномощникът не е адвокат, той трябва да е упълномощен изрично с нотариално заверено пълномощно.” В специални закони е уредена възможността да се предоставят заверени преписи на държавните органи с определен правен интерес, адвокати (чл. 31, ал. 1 от Закона за адвокатурата – „Адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет.”), лица упражняващи публични функции като нотариуси (чл.19, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност – „Нотариусът има право на свободен достъп в съдебните и административните служби и може да прави справки по дела и преписки, както и да иска копия, преписи и документи и да получава сведения и удостоверения с предимство.”) и частни съдебни изпълнители (чл.18, ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители – „По възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.”).
Всеки гражданин може да поиска в писмен вид издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот и да направи устна справка. Но с оглед възпрепятстването на измамите е логично тази възможност по отношение на самите вписани актове (нотариални актове, договори, съдебни решения и т.н.) да имат само лица с регламентиран правен интерес.
В Континенталната правна система (към която принадлежим и ние) не е позната възможност, изразяваща се в правото на всеки гражданин, независимо какъв интерес има, да може да иска копие от документите за собственост на всеки друг гражданин. Може да се направи справка в законодателствата на Германия, Франция, Австрия дали съществува такава възможност. Навсякъде в тези страни регистъра е публичен, но достъпа до актовете е опосредствен, извършва се чрез определени лица – адвокати, нотариуси и т.н. Но дори и да се приеме, че могат да се дават незаверени копия от документите за собственост подлежащи на вписване на всеки, то пак следва да има ясна и най – важното нормативно уредена процедура в Правилника за вписванията. Трябва да съществува известсност, относно факта кой и защо е поискал определен документ, трябва да има регистър за предаването на тези копия.
Ние считаме, че трябва да се даде публичност на авторите на сигналите, становищата и жалбите, за да се види дали не се касае за защита на тесни гилдийни интереси. Поради факта, че над 95% от българите са титуляри на вещни права, трябва да се направи широко обществено обсъждане в продължителен срок на основните въпроси които засягат всеки български гражданин, а именно: следва ли всеки да получава копия от актове за собственост и следва ли да се започне процеса по създаване на имотния регистър?

III. Категорично не е верен извода, че чл.46а засяга местната компетентност на съдиите по вписванията. Действията относно извършената справка се извършват от съдията по вписванията по местонахождението на имота, където е и архива на Службата по вписванията.
Удостоверенията за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот са официални документи и формата и реда за тяхното издаване се уреждат именно в Правилника по вписванията. Полагането на изходящ номер може да бъде елемент от реда за издаване на документ, но може и да не е, стига това да е регламенирано ясно и публично.
Всекидневно в страната се издават хиляди официални документи, които съдържат изявления на длъжностни лица от различни служби, включително и съвместени в един акт. Същественото е, според законодателя (чл.179 от ГПК), дали има писан ред, установена форма и установена компетентност на длъжностните лица. Несериозно е да се счита, че изходящият номер създава официален документ.
Заявлението и издаването на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот (по чл. 46а от ПВ) по никакъв начин няма да се различава от издаването на преписи от актове, вписани в различни съдебни райони по процедурата на чл.10 от Правилника за вписванията. Предложеният нов текст спестява време на гражданите, потребители на тази справка и същевременно премахва необходимостта от физически контакт с лицето, което изработва удостоверението.
Според нас лъчът на прожекторите трябва да се насочи в съвсем друга посока, а именно върху обстоятелството спазва ли се процедурата по чл. 39 от ПВ (която не е променяна) при издаване на писмените и устните справки. Ежедневно се извършват хиляди справки в Службите по вписванията, които са основание за сключване на договори за продажба, на тях се опират гражданите, банките и т.н. ПВ в чл. 39 визира, че „За да се направи справка в книгите за вписванията за един недвижим имот, преди всичко намира се в азбучния указател името на лицето, което се посочва за собственик на този имот, ако има партида, и по името на това лице се намира номерът на тома от партидната книга и страницата на неговата партида в тая книга. От партидната книга на собственика се узнава какви вписвания има за имотите, за които се иска справка, и в кои томове и под какви номера те са вписани.”
Еманация на хаосът в Службите по вписванията е, че справките се издават не по реда на чл.39 от ПВ, а от екрана на компютъра, по нерегламентираните имотни партиди и по несъществуващи регистри. В следствие на извършването на тази справка по незаконен, неправен ред, се издават удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот (т.нар. удостоверения за тежести на имот), в което е извършено невярно документиране, че е извършена справка по смисъла на Правилника за вписванията, а именно, че са отваряни книгите за вписване, партидните книги и азбучния указател. В Службата по вписванията в София например, действителни справки по Правилника за вписванията, с отваряне и разлистване на книгите и регистрите, се издават единствено за актовете вписани преди 1990г.
Според нас следва да се установи водени ли са изобщо партидни книги и азбучен указател или се водени откъслечно, както за София имаме информация, че партидната книга е водена с прекъсване от 5 – 6 години.
Лъчът на прожектора следва да освети и така наречения двойно входящ регистър. Такъв двойно входящ регистър не съществува в правния мир. Съществувал е в първия ПВ, обнародван с Указ №160 от 19.07.1927г. на цар Борис III, в чл.2, ал.3 (отм.) и вторият ПВ от 10.03.1949г., в чл.56, ал.1 (отм.). Тези два правилника за вписванията са актове по приложение на Закона за привилегиите и ипотеките (отм.) и регистъра е двойно входящ, защото съгласно чл.106, ал.2 – „Входящият регистър се държи в два екземпляра единият от които, тридесет дни след приключването му, се изпраща в архивата на областния съд в друго съдебно окръжие от онова, в което се намира нотариуса.”
Сега действащият ПВ е издаден на основание чл.116 от Закона за собствеността (ЗС) и подробностите, относно начина на вписването се уреждат в ПВ. Извън ПВ е имало няколко организационни правилника, които касаят деловодството на нотариалните служби. Първият е Правилник за организацията на работата на съдебните учреждения от 1958г. (ПОРСУ – отм.), съгласно чл.152 от който – „В нотариата се водят следните книги: а) входящ и изходящ регистър;”. Вторият е Правилник за организацията на работата на районните, окръжните и военните съдилища от 15.11.1977г., който не предвижда друг регистър, освен входящия. След него Наредба №28 за функциите на служителите в помощните звена и канцелариите на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища от 31.03.1995г. (отм.) – в чл.113 предвижда двойно входящ регистър, но не е регламентирано каква е двойната регистрация по него. След нея е Правилник за съдебната администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища от 28.11.2004г. (отм.), като в него в чл.106, ал.1, т.3 е предвидено разпечатването на хартиен носител в края на всеки работен ден на двойно входящия регистър и явно правилника има предвид входящия регистър по ПВ. Т.нар. нерегламентиран двойно входящ регистър дава номер наред с друг входящ регистър и е част от всяка справка. Следва да се направи справка в Службите по вписванията какъв е този регистър, същесествува ли на хартиен носител, на какво основание се води и каква информация дава.
Според нас следва да се направи широко обсъждане, в което да се даде възможност за обсъждане и участие на всички заинтересовани български граждани и се обясни какво означава липсата на имотен регистър, воденето на нерегламентирани имотни партиди, издаването на удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот (удостоверения за тежести) по незаконен ред и т.н.

Уважаеми г – н министър, надяваме се че с дългогодишния си опит на правоприлагащ юрист ще вземете предвид тези аргументи и ще спрете прибързани изменения на Правилника за вписванията, които сами по себе си са безпрецедентни в близо деветдесет годишната му история.

УС на Сдружение
„Клуб-журналисти срещу корупцията“