Българската енергетика заложник на Христозов С указания на ДАНС отменят действието на закон

Автор: Явор СИМОВ

Кадровите решения на правителството станаха причина да стартират уникални по рода си протести. Решението, Делян Пеевски да стане шеф на ДАНС изкара  хората на улицата. Последваха още скандални назначения. Премиерът Пламен Орешарски забрави бързо за обещанието си , че при най малки съмнения ще уволнява. Това , че един мъж не си държи на думата в случая е най-малкия проблем за България. Февруарските протести откроиха тежката корупция и проблемите в енергетиката на България. Тогава последваха много обещания. Обещания, които поредно правителство не изпълнява.  Хората възстанаха срещу назначението на Пеевски, може би защото беше по лесно да разберат опасността от попадането на ДАНС в неговите ръце. Но назначаването на бившия директор на държавната „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД  в борда на директорите на Българския енергиен холдинг, заедно с неговия финансов директор Боян Боев и председател на съвета на директорите му в топлоелектрическата централа Илко Желязков, отвори черна дупка в българската енергетика. Срещу самият Христозов тегнат съмнения за корупция , престъпления свързани със слжебното му положение, някои от тях документирани в доклади на държавни институции. Съставяни са му десетки актове от агенция „Държавна финансова инспекция”за провеждането на обществени поръчки в ТЕЦ 2 . Прокуратурата е водила досъдебни производства за злоупотреби с парични средства в особено големи размери – всичките прекратявани.
Защо се оказва, че   Георги Христозов е най – пазения човек в българската енергетика в 5 правителства подред ?
Въпрос , на който може би за отговора всеки сам може да се досети, след като Христозов без да се притеснява официално декларира, че разполага с 3,5 млн лева депозити в банки. Защо обаче редица министри, прокурори, че дори и Държавната агенцията за национална сигурност  мълчат,не само , за да предпазят Христозов от съд, ами дори по време на този кабинет той беше назначен в борда на директорите на Българския енергиен холдинг. Може би за благодарност на всички онези корумпирани чиновници, които продължават да си получават комисионните, а ние българските граждани да им ги плащаме от нашите сметки за ток.
И за да стане по ясно, ще кажа само , че Георги Христозов се появява на хоризонта по време на правителството на Иван Костов, като изпълнителен директор на топлоелектрическата централа Брикел. Малко след това тя е приватизирана от Христо Ковачки. За благодарност Христозов получава предприятието Видахим в рамките , на което има също Топлоелектрическа централа. Адвокат тогава му е сегашния председател на Парламента Михаил Миков.  Естествено разследването приключва без резултат. За благодарност Христозов става изпълнителен директор на ТЕЦ Марица Изток 2. Предприятие от националната сигурност на България, произвеждащо 1650 Мгв ток годишно. За сревнение АЕЦ” Козлодуй” произвежда 2000 Мвг годишно. След 6 годишният му престой в ТЕЦ 2 , държавната централа е с кредити за повече от 800млн евро и е в технически фалит. Фалит, който пак ще плащат всички българи от сметките си за ток. От кратката му визитка можем да обобщим с две думи – прекресен ликвидатор.
Сега наред е БЕХ.
Още с назначаването си  милиардите на БЕХ вече са в опасност. Вторият член на Съвета на директорите в БЕХ е бившият председател на съвета на директорите в ТЕЦ 2 Илко Желязков. Той беше разсекретен от Комисията по досиетата като вербовчик от Държавна сигурност. Преди назначаването му в цетралата е работил в Държавния резерв като директор на дирекция „Военно временни запаси” . Сега отново Христозов и Желязков са заедно , но вече с много по отговорна задача.
Сегашният министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев беше икономически съветник на премиера Сергей Станишев по времето на тройната коалиция. Пи ар на Стойнев в министерството пък е Пи ар – ката на Христозов от Тец 2 Деница Георгиева.
Това, че Георги Христозов е осъждано и реабилитирано лице доведе до прокурорско постановление, според което трябвада му се  отнеме достъпа до класифицирана информация и да бъде отстранен от длъжност. Вместо това да стане, министър Стойнев стана поредния адвокат на Христозов. Преди прокурорското разпореждане, Стойнев показваше свидетелство за съдимост ,в което пише че Христозов не  е осъждано лице. Но с малки букви на този документ пише, че то е издадено за да послужи за постъпване на работа, а не за проучване за достъп до държавни тайни. Нелеп опит за заблуждаване на гражданите и то от министър.
В наредба №8 от 26.02. 2008г. за функциониране и организация на дейността на бюрата за съдимост се казва:
Чл.39 /1/ В свидетелството за съдимост се вписват данните по чл 35, ал.1 и всички осъждания на лицто
/2/ В свидетелството за съдимост не се вписва осъждането за престъпление
1.което е амнистирано
2.за което лицето е реабилитирана
/3/ Осъждане за което лицето е реабилитирано се вписва само когато реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от осъждането. В този случай в свидетелството за съдимост се отбелязва , че лицето е реабилитирано и се посочва датата на реабилитацията.

След като официално прокуратурата призова министъра да отстрани Христозов, всички институции в България замълчаха, освен пиарката Деница Георгиева, която заяви че независимо дали Христозов има или няма право на достъп до класифицирана информация той ще остане в БЕХ. Явно за нея и министърът й законите в България не важат.  Според официалната позиция на ДАНС, Христозов може да се счита за неосъждано лице , защото бил реабилитиран. В публикуваната информация на сайта на ДАНС като мотив за тази позиция се цитират задължителни указания на Държавната комисия по сигурност на информацията от 2004г. и 2011 г.
По отношение на изискването по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗКИ – разрешение за достъп до класифицирана информация да се издава на лице, което не е осъждано
При изясняване на обстоятелствата по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗКИ  се прилагат Задължителните указания на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), издадени на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЗКИ и въз основа на Решения на ДКСИ № 208-I/18.11.2004 г. и № 68-I/25.10.2011 г. В тях изрично са посочени хипотезите, при които, въпреки наличието на осъждане, лицето отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗКИ – амнистия, освобождаване от наказателна отговорност и пълна реабилитация.
Съгласно хипотезите по т. ІІ от указанията, проучваното лице отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗКИ, когато е налице  амнистия, освобождаване от наказателна отговорност или пълна реабилитация, с изключение на извършени тежки престъпления и престъпления против мира и човечеството. В тези случаи лицето се счита за неосъждано.
Съгласно хипотезите по т. ІІІ от указанията, проучваното лице не отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗКИ, когато е налице условно осъждане, помилване, осъждане и последваща непълна реабилитация, прекратяване на наказателното производство със споразумение. В тези случаи лицето се счита за осъждано.

Да, но точно ДКСИ официално казва, че според Закона за защита на класифицираната информация Христозов не може да има какъвто и да е достъп, а ако има следва да му бъде отнет.Тук е мястото да напомним на ДАНС, че те  нямат право да тълкуват законите , а са задължени да ги изпълняват. Ако юристите им не знаят , че Закон и Указ не могат да бъдат отменяни от указания то толкова по зле за нивото на агенцията ни за национална сигурност. В чл. 40 ал. 1  от ЗЗКИ ясно и недвусмислено е казано на какви условия трябва да отговаря едно лице, за да може да получи достъп.
Т.4 гласи: Лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер , независимо от реабилитеццията му.
В чл 85 от Наказателния кодекс се казва : Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват  със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.
ЗЗКИ  е специален закон и там е установено противното,не се казва пълна или частична, а просто и ясно – независимо от реабилитацията.
Логично отново възниква въпроса, защо службата призвана да пази документите съдържащи класифицирана информация  от нерегламентиран достъп защитава не държавните тайни ,а  лицето Георги Христозов.  Дори и да приемем хипотетично, че мотивите на ДАНС са верни остава въпроса, защо ДАНС не разследва нерегламентираното боравене със секретни документи от страна на Христозов в периода декемврири 2007г. – декември 2010г. , когато Христозов не е имал никакъв достъп, а е боравил със секретни документи. Това е доказано и описано в доклад на Агенцията за финансова инспекция от 2010г. Доклад , който без възражения е подписан и от самият Христозов.
Защо е толкова пазен и важен Георги Христозов и защо институциите  четат законите,  като дявола евангилието …? На този въпрос може би трябва да отговарят 6 правителства поред, през мандата на които Христозов винаги е оцелявал. Това е модел,който се предава по опис без значение цвета на управляващата партия. Модел зад който стоят милиарди източени от джоба на българския данъкоплатец, достатъчни да запушат устите на тези, които трябва да спазват и налагат закона.