Хитроумни общинари измислиха нова схема за рекетиране на строителния бизнес

Иван Рачев

Група граждани, получаващи заплати като главни архитекти на общини, сътвориха поредния български феномен. От междуведомствена преписка, призвана да озапти масовото заобикаляне на закона, те надскочиха себе си. И измислиха такса, която няма нищо общо с действащата нормативна уредба и която… поне засега никой няма намерение да въвежда: разрешителните за строителство се издават само след задължително съгласуване на проектите с регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ). Срещу скромната сума от 440 лева и… нагоре.
„Благата” вест

Преди няколко дни в редакцията пристигна кратък, но съдържателен сигнал.
„При издаване на разрешение за строителство главните архитекти на общини все по-често се позовават на новопоявили се изисквания от РИОСВ: всички инвестиционни проекти да се съгласуват с тях, преди да бъде издадено разрешение за строителство.
„В Закона за опазване на околната среда е описано как става това, а в Приложение № 1 и № 2 изрично са описани всички видове строежи, които подлежат на подобно съгласуване. Да, но в Приложение № 2, т. 10, буква „б” съществува неопределен текст „строежи с обществено предназначение”, което дава възможност на т. нар. компетентни органи да си тълкуват нещата, както си искат.
Тъй като разбрахме, че такива проверки започват масово и главните архитекти вече знаят, те няма да издадат никакво разрешение за строеж без предварително съгласуване с РИОСВ. А това означава нови такси и допълнително удължаване на сроковете. С една дума – рекет.
От доста време от ДНСК се оплакват, че когато в приемателна комисия има представител
на РИОСВ и проектите не са съгласувани с тях, те отказват да приемат строежа.
В тази връзка ДНСК с едно писмо разпорежда на главните архитекти да не издават разрешения за строителство, ако книжата предварително не са съгласувани с РИОСВ. При това независимо за какъв строеж става дума.
Лично аз в момента изисквам подобно съгласуване за един водопровод от 20 метра, защото иначе главният архитект не само може да откаже, но и да поиска ДНСК да ми наложи солидна глоба. От колеги в страната разбрах, че в момента най-малката такса за тази „услуга” е 440 лева. В обращение са пуснати вече и специални бланки. Хич не ми се говори, затова само ще маркирам: освен парите ще започнем да губим и много повече време. Дори ако става дума за нищо и никакви „строежи” като ограда, тротоар или детска площадка…”
По съвсем обясними причини авторът на сигнала сподели, че е член на Камарата на строителите в България (КСБ) и на Българската асоциация на архитектите и инженер-консултантите (БААИК), но помоли засега да не цитираме името му. По въпроса с притесненията от евентуално чиновническо отмъщение позицията на в. „Строител” винаги е била ясна: щом човек говори истината – няма от какво да се страхува. От време на време обаче се налага дори и ние да „изневерим” на себе си, защото… ясно е защо – заради страховете, че опре ли работата до съд, бюрократът винаги е прав. Дори в случаите, когато е очевадно колко е „крив”. Толкоз с лиричните отклонения.
На 16 февруари Управителният съвет на БААИК изпраща на заместник-министъра на околната среда и водите Евдокия Манева писмо, в което се казва:
„В последно време на различни форуми се появяват неофициални съобщения и информации за нови изисквания при издаване на разрешение за строителство съгласно чл. 148 от ЗУТ. Главните архитекти на общините се позовават на новопоявили се изисквания от РИОСВ:
всички инвестиционни проекти да се съгласуват с тях,
преди да бъде издадено разрешение за строителство.
След детайлно запознаване със Закона за опазване на околната среда и по-специално с текстовете за „Оценка и въздействие върху околната среда на инвестиционни предложения” ние намираме известни противоречия при изброяването на видовете строежи в Приложения № 1 и № 2 на ЗООС и класификацията и категоризацията, подробно описана в чл. 137 от ЗУТ.
За УС на БААИК е неясно съдържанието на точка 10, буква „б” от Приложение № 2 на ЗУТ кои са тези „обекти с обществено предназначение”. Това дава възможност за свободно тълкуване, въпреки че в останалите текстове на приложенията са изброени конкретни наименования на видове строежи, предприятия и т. н.
В чл. 143, ал.1, т. 4 от ЗУТ е посочено в кои случаи се иска становище от министъра на околната среда и водите, но
никъде на друго място
законодателят
не е поискал да има
и становище на РИОСВ

Членовете на БААИК са сериозно обезпокоени от нововъзникналите административни пречки, които забавят и оскъпяват всички инвестиционни намерения.
Във връзка с горното моля да дадете разяснения какви нови изисквания са поставени от вашето ведомство, на какви основания, какви са размерите на новите такси и какви са сроковете за отговор…”
Един месец по-късно отговорът на Евдокия Манева (изх. № 15-00-8/19.03.2012 г.) пристига и колкото и невероятно да звучи, истината моментално започва да изплува на бял свят (цитираме със съкращения).
„Приложения № 1 и № 2 на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) са в сила от обнародването на ЗООС в Държавен вестник, бр. 91 от 25 септември 2002 година.
Приложение № 1 към чл. 92, т. 1 от ЗООС е изменяно два пъти (ДВ, бр. 77 от 2005 г. и ДВ, бр. 52 от 2008 г.).
Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и т. 2 е изменяно веднъж (ДВ, бр.77 от 2005 г.).
Съгласно разпоредбата на §1, т. 29в от ДР на ЗООС, въведена с изменението на ЗООС в ДВ, бр. 77 от 2005 г., „Обекти с обществено предназначение” са:
а) детски ясли и градини, специализирани институции за социални услуги за деца и ученици, училища и висши училища, ученически и студентски общежития, школи – музикални, езикови, спортни, центрове за работа с деца;
б) лечебни и здравни заведения, здравни кабинети, служби по трудова медицина;
в) спортни обекти – стадиони и спортни зали;
г) театри, киносалони, концертни зали;
д) железопътни гари, летища, пристанища, автогари;
е) административни и обществени сгради.
Във връзка с горното потвърждаваме, че
не са въвеждани
нови изисквания
за задължително
съгласуване
на всички инвестиционни проекти с РИОСВ преди издаване на разрешително за строеж.
По отношение на таксите, дължими при провеждане на процедурите по глава шеста от ЗООС (издаване на разрешение за преценяване на необходимостта от ОВОС и разрешение по ОВОС), същите са разписани в чл. 1 на Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ (обн. ДВ, бр. 39/20.05.2011 г.).
Сроковете за провеждане на необходимите процедури по издаване на решение за преценяване на необходимостта от ОВОС и решение по ОВОС са разписани в глава шеста, раздел III на ЗООС и в Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС…”
Неведнъж и два пъти през годините сме писали за „приходните” своеволия на българските общинари и за тяхното изумително скъперничество, щом трябва да отделят десетина минути от драгоценното си време за някое свое задължение по закон. Но такова безочие, с каквото се сблъскваме днес, човек трудно може да си представи. Не за друго, а защото в „онова” писмо на ДНСК, което хвърли архитектите и инженер-консултантите в смут, няма дори половин дума за нова процедура, нови такси и нови срокове. На всичкото отгоре въпросното писмо
изобщо не е адресирано
до главните архитекти
на общините.