Чиновническата лакомия – единствената разлика между бакшиша и рушвета!

Иван Рачев

Има няколко възможни начина, по които човек може да тълкува ултиматума на премиера за връщането на бонусите – дивен популизъм; опит да позабърше имиджа на ГЕРБ, оцапан от десетките и стотиците хунвейбини, които нахлуха във властта от 2009 г. насам; отмъщение, задето блажната баница е била накъсана и раздадена зад гърба му с такава стръв, че някой е отнесъл дори мазната опаковка. Едно обаче не може да бъде отречено в случая: редовият данъкоплатец страхотно много се кефи, че държавните чиновници и общинарите ще връщат и ще плачат. От болка, от срам или от алчност – няма значение.

На 4 март премиерът Борисов в типичния за него стил „От главата за краката” буквално шашардиса хората си. В нарочно интервю, дадено за една от най-дружелюбните към властта информационни агенции, той разпореди: „Членовете на политически кабинети и областните управители трябва да връщат бонусите за три години назад.”

За да не остане съмнение, че за разлика от друг път днес свири само на „мазохистичната” струна, премиерът се закани да разсекрети и бонусите, получавани от по-първите началници в правителството на тройната коалиция.

Дали въпросното разсекретяване ще засегне самочувствието и стандарта на живот само на министрите и заместниците им, все още е рано да прогнозираме. Със сигурност обаче е ясно едно: ако това се случи, стотици хиляди редовно лъгани гласоподаватели най-после ще видят къде потъва по-голяма част от парите им. И защо, въпреки че всяка година бюджетът осигурява милиони и милиарди за строителство, ремонтни дейности, благоустройство и т. н. – над 90% от градовете и селата ни продължават да са мръсни, мрачни и окаяни.

Обици на ухото?

По-скоро гюлета

Дали по случайно стечение на обстоятелствата, или датата е подбрана съвсем умишлено, на 4 март България отбеляза 35-годишнината от катастрофалното за Свищов и селищата в региона земетресение във Вранча (Румъния) през 1977-а. Трусът е с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер, жертвите са 120, а разрушенията – ужасяващи.

Жителите на Свищов и техните наследници обаче имат късмета нещастието да ги споходи по времето, когато Народна република България тръгва да гради развитото социалистическо общество. И когато управляващата по онова време комунистическа партия не може да си позволи „лукса” да остави пострадалите да се оправят сами. С други думи – от земетресението във Вранча днес е останал само тъжният спомен. А Свищов е много приятен и уютен (според нашенските представи, разбира се) град.

Точно на противоположния полюс е съдбата на хората, обитаващи Стражица. На 7 декември 2011 г. се навършиха 25 години от най-катастрофалното „българско” земетресение в най-новата ни история. За разлика от трагедията в Свищов този „юбилей” мина и замина незабелязано. Нямаше официален помен (може би защото жертвите тогава бяха само две). Нямаше хвалби на тема „как БКП е хвърлила всички налични сили и средства за възстановяване на щетите”. Нямаше и мили спомени за „трудовия героизъм на стотици знайни и незнайни обикновени хора, които с цената на десетки безсънни нощи са помогнали на пострадалите да започнат един нов живот”.

Според статистиката (онази – социалистическата) през 1986 г. Стражица и околните селища са ударени от два последователни труса. Първият е с магнитуд 5,1, а вторият – с магнитуд 5,7. Силно повредените сгради са 18 хил., а други 2000 са безвъзвратно съсипани и негодни за обитаване дори от бездомни кучета.

За възстановяването на района е съставена правителствена програма, отделени са и необходимите средства. Изпълнението обаче е такова, че парите се стопяват като ланския сняг, а въпросната програма и днес – четвърт век по-късно – все още се води… неизпълнена (с извинение за повторението).

Пет години след отприщването на природната стихия – на 13 декември 1991 г., тогавашният финансов министър Иван Костов издава Заповед № 207, с която разпорежда на Управление „Държавен финансов контрол” да извърши тематична финансова ревизия за предоставените и изразходваните средства за възстановяването на Стражица. Групата е от шестима специалисти от Велико Търново, Габрово и Хасково начело с Ангел Филипов – финансов ревизор от управление ДФК на МФ.

Ревизията обхваща периода от 7 декември 1986 г. до 13 март 1992 г., а „обекти” на проверка­та са:

– размерът на събраните помощи и отпуснати средства от държавния бюджет и използването им по предназначение;

– отклоняването на парични средства, материали, работна сила, транспортни средства и други, предоставени целево за преодоляване на щетите;

– изпълнението на предвиденото жилищно строителство и осигуряването на нуждаещите се с жилища;

– изпълнението на задълженията на общинските ръководства по действащите нормативни актове;

– виновните длъжностни и „други” лица.

Ревизията започва на 16 декември 1991 и завършва на 30 април 1992 г. Актът е подписан (без възражения) от тогавашния кмет на Стражица Трифон Трифонов, от главния счетоводител на общината, от генералния директор и главния счетоводител на инвестиционна фирма „Тасладжа” (между другото тя е общинска собственост), през чиито сметки минават парите за възстановяване.

Според ревизионния акт на „Тасладжа” са предоставени бюджетни средства в размер на 285,173 млн. лв., които по тогавашния курс на БНБ правят някъде към… 550-560 млн. германски марки. Правим това уточнение, защото една петилетка след земетресението ревизорите не откриват по сметките на „Тасладжа” дори пукнат лев.

Оттук нататък ще „изрецитираме” само няколко данни от ревизионния акт:

– с цел осигуряване на терени за ново строителство в 13 населени места са съборени 1815 жилищни и 46 обществени сгради. За целта са похарчени 12,745 млн. лв., но въпреки това в Стражица са оставени да „стърчат” 150 негодни за обитаване сгради, а в селата Мирово и Чапаево – други 85;

– поради неспазване на разпоредби и изисквания на Министерския съвет и Министерството на финансите от януари 1987 г. на собственици, чиито къщи и имоти подлежат на възстановяване от държавата, са изплатени неправомерно 1,622 млн. лв.;

– за проектопроучвателни работи, техническа помощ и авторски надзор са изплатени хонорари в размер на 8,220 млн. лв.;

– от проектираните през 1987-1988 г. 648 обекта към периода на проверката по 117 от тях строителство не е започнало, въпреки че „съответните” длъжностни лица са получили хонорари в общ размер на 2,149 млн. лв.;

– към 31 декември 1991 г. ИФ „Тасладжа” е изплатила 27,342 млн. лв. за 95 незавършени строителни обекта, които са само от инфраструктурата на община Стражица – външни водоснабдявания, водопроводи, канализации, пътища, благоустрояване, електричество и телефонизация;

– за периода 1 януари 1987 – 31 декември 1991 г. са изплатени неправомерно трудови възнаграждения в размер на 1,527 млн. лв.

Както може човек да се досети, до ден днешен нито едно от виновните длъжностни лица не се е сблъскало с иначе дългата ръка на закона. Въпреки че в сайта на община Стражица през 2008 г. се появи „чудна” равносметка:

„От разрушителното земетресение изминаха 22 години, но все още има недовършени обекти, невъзстановена улична и междуселищна инфраструктура:

– 130 къщи;

– картинната галерия в гр. Стражица;

– църквата „Успение Богородично” в гр. Стражица;

– уличната мрежа в гр. Стражица и селата Асеново, Бряговица и Царски извор;

– основното училище в с. Царски извор;

– целодневната детска градина в с. Нова Върбовка и други.

На част от административните и производствените сгради беше извършено конструктивно укрепване без довършителните работи по фасадите им и това придава непривлекателен облик на града.

Църковните сгради в по-голямата част от селата останаха неукрепени и невъзстановени: Кесарево, Горски Сеновец, Сушица, Бряговица и други…”

Язовир мой, враг мой!

Неслучайно от един месец непрекъснато „дъвчем” темата за водните стихии и цената, която държавата и населението плащат за безхаберието на т. нар. компетентни длъжностни лица. Умишлено си припомнихме гаврата с жителите на община Стражица. И съвсем нарочно „свързахме” двете теми с ултиматума на премиера Борисов, че който не върне бонусите, изхвърча със страшна сила от властта.

Причината е очевадна. От десетина-петнадесет дни т. нар. централни медии се задъхват от възторг, че съсипаните жители на с. Бисер „ей сега започват нов живот”.

Вярно, каузата си заслужава телевизионните минути и вестникарските страници. Дали обаче това е цялата истина, която очакват зачернените и докарани до просешка тояга жители на Бисер?

Не по-малко вярно е и друго: безхаберието на ощастливените с бонуси чиновници рано или късно се стоварва върху главите и гърбовете на строителите. В предишните две „язовирни” публикации само маркирахме проблема, но днес вече нищо не ни пречи да си го опишем, както си му е редът.

„Служителите от Столичния инспекторат дариха надежда за нов живот на семейство от село Бисер”, думка тъпана на 3 март един вестник. Поводът – хората на градоначалника Фандъкова събрали пари и купили на бисерчани електроуреди. Благородната им инициатива била подкрепена и от телевизия ББТ.

„Община Бургас ще изгради нов дом за Груди Грудев. Община Русе също изрази желание да помогне на семейство, останало без дом. Българският футболен съюз пък ще ремонтира местния стадион…”, старателно описва далечното благородство друга централна медия.

„С благотворителен концерт за пострадалите в с. Бисер изразиха безрезервната си подкрепа Мария Илиева, Калин Вельов, „Мастило” и Deep Zone Project на концерт под наслов „България е с вас”…”, надпреварват се да разнасят нашир и длъж състраданието на поп елита де що има развлекателни сайтове из интернет.

И никой (освен в. „Строител“)не се престраши да напише името на строителната фирма, която за своя сметка ще събори 50-те разрушени къщи в Бисер, ще разчисти терена и ще извози отпадъците. Защото… като напише или изговори някой „Главболгарстрой”, това щяло да се приеме като скрита реклама. Или като доказателство, че някой репортер или негов началник е взел пари под масата за пиарска публикация.

Глупости на търкалета, бихме казали ние. Това обаче е малкият проблем. Далеч по-сериозната причина е, че макар виновниците за трагедията в с. Бисер да са известни – Министерството на отбраната и община Харманли, никой досега не е повдигнал въпроса какво смята да направи по този въпрос държавното обвинение. Дали ще образува наказателно производство, което да установи кой и защо е оставил съоръжението да рухне под напора на водната стихия? Или отново ще си затвори очите, защото зад безхаберието на „редниците” от изпълнителната власт се крият нечии други висшестоящи интереси?

Всъщност, както прогнозирахме неотдавна, идентифицирането на хората и ведомствата, които по документи се водят собственици на язовири, ще се увенчае с пълен неуспех. Не защото никой не може да изпълни подобна задача, а защото никой не иска да троши хатъра на „събратята си по пагон”.

Примерът е пред очите (и в чешмите) на всички, от които зависи спокойният сън на данъкоплатците, имали нещастието над главите им да висне „някаква” стена. Става дума за „Панчарево”, който винаги си е бил язовир от най-чиста проба и който – незнайно защо – винаги е бил известен като най-безобидно езеро.

На 23 февруари, надлежно уведомени по правителствена линия, медиите в един глас съобщават: „До 10 дни от язовир „Панчарево” трябва да бъдат източени 2 млн. кубика вода. За целта е прокопан 200-метров канал – от стената на водоема до коритото на река Искър. Причината е повреда на основния изпускател. Прокопаването приключва днес. Почиства се дерето, за да може да се разшири до три метра и водата от язовира да отива в Искър. „Операцията” се наблюдава лично от областния управител на София Данаил Кирилов…”

Два дни по-късно – на 25 февруари, следва нов „залп” от тематични дописки: „Бързо снеготопене се очаква от днес до края на следващата седмица. Това предупреждение изпрати вчера екоминистерството до областните управители, МВР и басейновите дирекции. Според прогнозата на метеоролозите от БАН и екоминистерството до 5 март в равнините на страната, които са под 600 метра надморска височина, цялата снежна покривка ще се стопи. Реално опасност от наводнения няма само в Югоизточна България, където затоплянето е намалило снежната покривка под 5 сантиметра. В останалите части на държавата снегът все още е с дебелина от 40 сантиметра до над 2 метра, показват данните на екоминистерството. Най-голяма е дебелината на снега в Пирин, Рила и Стара планина. Там данните показват и най-голямо водно съдържание в снега – 500 милиметра на всеки кубичен метър. Голямо водно съдържание има и в снега в Западна България, като в районите на София и Видин то е около 200 милиметра…”

На 26 февруари софиянци – аха да въздъхнат с облекчение: „Изпускателят на „Панчарево” – в ремонт! Най-близкият до столицата язовир „Панчарево” се оказал с повредена изпускателна клапа. Проблемът бил установен, след като започнало планирано източване на водите му заради очакваното снеготопене. Идеята била той да поеме част от количествата, натрупани в яз. „Искър”. Оказало се обаче, че трябва да се предприемат спешни мерки за самия „Панчарево”. В сряда започна прокопаване на 200-метров канал до р. Искър. Той бил единственият вариант да поеме изпусканите количества вода от съоръженията. Ремонтът трябва да приключи до края на другата седмица…”

И на 27 февруари – чудо! Истината полека-лека започва да си пробива път:

„Авариен канал пази столицата от наводнение!”;

„Изпускателният кран на язовира е повреден от 2003 г.”; „2 млн. кубика вода се изливат в разпределителна шахта с шест тръби. Две от тях се използват от „Софийска вода”, три принадлежат на „Кремиковци”…”;

„Язовир „Панчарево” е последният от каскадата на язовир „Искър” и последният преди столицата. От 2003 г. нивото на водата се контролира през челния преливник…”;

„Сигурността на язовир „Панчарево” е задължение на „Напоителни системи” – клон София…”;

„Ако капацитетът на челния преливник се запълни, автоматично се задействат 17 сифона, които отвеждат водата в Искър и предпазват столицата от наводнения. Наводнения обаче може да има по поречието на реката, защото сифоните ще спрат да изпускат вода едва тогава, когато нивото на язовира спадне достатъчно…”;

„Поречието след язовира трудно може да поеме големи водни количества, защото след изграждането на язовирната стена е започнало застрояване на поречието и разполагане на инфраструктура, несъобразена с капацитета на преливника на язовира…”

„… „Панчарево” се изпуска, за да се освободи обем за предстоящото снеготопене”, съобщи областната управа на София, която на място днес наблюдава източването. Процедурата се прави превантивно, за да се предотвратят наводнения в следващите седмици…”;

„… „За ремонта ще са необходими поне 4 месеца. Надявам се, че ще е готов до есенния сезон, когато ще бъде следващото покачване на водите”, каза областният управител Данаил Кирилов…”

Защо софийският губернатор е нахлузил ботуши, запретнал е ръкави и лично се е захванал с контролирането на панчаревските аварийно-спасителни работи – вече е все едно.

Далеч по-интересно обаче ще е да научим нещо друго. Да речем – защо собственикът на „Панчарево” – министърът на земеделието и храните, все още се прави на разсеян. И не е уволнил поне десетина „отговорни фактора” от подопечното му „Напоителни системи” АД, които по длъжностна характеристика трябва да бранят столичани от язовирната стена на Панчаревското езеро.

На 21 април 2011 г. в сайта на Агенцията за обществени поръчки се появява съобщение, според което Министерството на земеделието и храните открива процедура за възлагане на малка обществена поръчка „Изработване на работни проекти за нуждите на МЗХ” с три обособени позиции:

– Позиция I: „Язовир „Георги Трайков” („Цонево”), общ. Дългопол, обл. Варна – авариен ремонт на енергогасителя на основния изпускател за мелиоративни нужди – работен проект”;

– Позиция II: „Възстановяване на язовир „Малко Шарково”, с. Малко Шарково, община Болярово, обл. Ямбол, вследствие свлачищни процеси по сухия откос на стената – работен проект”;

– Позиция III: „Бент „Панчарево”, общ. Столична, район Панчарево, обл. София – ремонт на кулата на основния изпускател – актуализация на работен проект”.

От предишните ни „язовирни дописки” читателите на „Строител” са наясно със съдбата на първите два обекта. А с третата позиция… „нещата” са много интересни. Като започнем от документалния факт, че язовир „Панчарево” вече не е дори езеро, а най-обикновен бент. Минем през уточнението, че въпросната обособена позиция № 3 всъщност е „актуализиране на работен проект от 2004 г.”. И стигнем до решението, публикувано в сайта на АОП на 14 септември 2011 г., с което МЗХ прекратява ремонтно-възстановителната процедура за „бент”-а, открита още през… 2004 г.

Няма шега, няма майтап. Откакто основният изпускател на язовир „Панчарево” се е строшил и МЗХ не може да си избере майстор, който да го оправи, изтече адски много вода. Която съвсем надве-натри можем да вкараме в една от най-повърхностните статистически рамки: три кампании за избиране на столичен градоначалник, два избора на президент, два парламентарни вота и две гласувания за евродепутати. Или, още по-образно казано, когато изпускателят на „Панчарево” се е строшил, Бойко Борисов беше главен секретар на МВР. На днешния вицепремиер Цветан Цветанов никой не му беше чувал името. А сегашният ни държавен глава Росен Плевнелиев дори не беше сънувал, че един ден ще стане… министър.

Къде е заровен ключът от бараката? И защо могъщи (във финансово отношение) „бойни единици” като Столичната община, Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството не могат да възложат елементарна обществена поръчка като панчаревската?

Отговорът на този въпрос е колкото елементарен, толкова и ужасяващ. Актуализацията на проекта за ремонт на изпускателя, сътворен през 2004 г., е оценена на 3500 лв. Откъдето и да го погледне човек, както и да го върти или суче, в тази поръчка далаверата е никаква. Бонуси също не се полагат, защото министерството трябва да „изважда”, а не да „прибира”.

Ех, ако ставаше дума за ремонт на училище, читалище или детска градина – пей, сърце! Двеста бона за проекти, половин милион за СМР-та. Децата на студено и мръсно, но за сметка на това има за всички. А тук – някакъв си изпускател на бент…

Много важно – да му мисли губернаторът на София, щом е решил да се прави на толкоз важен и се занимава с неща, дето изобщо не му влизат в работата…