Нередности за милиони

Иван Рачев

Близо 30 млн. лв. са санкциите на общините по европрограми

Непроведени обществени поръчки, нагласени търгове, неправомерни плащания, неизпълнени в пълен обем дейности по проекта, изградени обекти, които не се ползват. Това са основните нарушения, заради които общините търпят санкции при изпълнението на проекти по европейските програми.

Към момента наложените им финансови корекции възлизат на близо 30 млн. лв. Сумата не е голяма спрямо ресурса от 9,5 млрд. л.в., който могат да усвоят общините до края на 2015 г. по различните оперативни програми. Спрямо стойността на сключените до момента договори наложените санкции общо са под 5%.

Наказанията на общините варират в широк диапазон – от символичните 9 лв. до 4,5 млн. лв. Размерът на санкцията зависи от тежестта на провинението. Най-голямото налагано наказание към момента достига до 25% от стойността на проекта. Община може да бъде задължена да върне всички пари по даден проект, ако се окаже, че той не се използва по предназначение или пък е сменил собствеността си през следващите 5 години. Такава корекция обаче досега не е налагана.

Финансовите корекции се събират по три начина: доброволно възстановяване на сумата; принудително чрез Националната агенция за приходите, в случай че договорът е приключил и общината не възстановява парите, и чрез най-използвания метод към момента – прихващане от бъдещи плащания по изпълняван в момента проект.

Финансови кошмари

Финансовите корекции бяха въведени през юли 2010 г. от правителството на ГЕРБ. По времето на управлението на кабинета на Сергей Станишев нямаше такъв механизъм за самоконтрол и в резултат ни бяха спрени пари и загубихме милио­ни заради допуснати нарушения по предприсъединителните програми ФАР, САПАРД и ИСПА.

Причината за въвеждането на методологията на финансовите корекции е, че когато сам откриеш допуснатите грешки, България не губи парите и може след това да ги използва за нови схеми. Обратното – ако Европейската комисия открие нередности, си взима парите. В този смисъл според министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев финансовите корекции не са санкции.

За общините обаче те се превръщат във финансови кошмари. Причината е, че когато санкцията е за няколко милиона, които се равняват на общинските приходи за година, това стопира капиталовите разходи на регионите за следващите няколко години. Отделно общините нямат възможност да се разплащат с изпълнителите по договорите, което може да доведе някои фирми и до фалит.

2011 г. мина под знака на детайлния преглед на изпълнявани или вече изпълнени договори по европроекти. Така близо 90% от наложените корекции бяха по споразумения, сключени през 2008 – 2009 г. – първите години, в които общините се учеха как да усвояват европейските пари по новите правила.

Повечето от установените нарушения са в начина на провеждането на търговете по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Масово общините не знаят как да организират такива или не искат да го правят по правилата. Това показват наблюденията на управляващите органи на оперативните програми.

Нагласени търгове

Заради завишени изисквания към участниците в търговете за строителство на пречиствателните станции на Сопот, Троян и Белослав трите общини бяха наказани със санкция в размер на 25% от стойността на договорите. Тръжните правила са били написани така, че да спечелят определени кандидати, елиминирайки конкуренцията, установи Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ).

Така община Белослав, чийто проект приключи през лятото, вместо 21 млн. лв. получи близо 17 млн. лв. от ОП „Околна среда”. Санкцията за Сопот е 4,5 млн. лв. Стойността на целия проект е 18 млн. лв., като до момента на общината са изплатени 7,3 млн. лв. според системата за еврофондовете ИСУН. Кметът на Сопот смята, че няма нарушения при провеждането на търга, и води съдебна битка, оспорваща констатациите на АДФИ. Санкцията за Троян е малко над 1 млн. лв. при проект на стойност 8 млн. лв.

Това са най-големите наказания, налагани на общини, като причината е, че проектите по „Околна среда” са за по няколко десетки милиона лева.

Заради нагласени търгове има наложени санкции от една четвърт от стойността на договорите и по ОП „Регионално развитие”. Там най-големите корекции са при договорите за ремонт на общински пътища.

Община Попово отнася санкция от 1,2 млн. лв. заради неправомерно заложени критерии при избора на фирмата за ремонт на пътища. За същото провинение плюс неправомерно отстраняване на участник община Аксаково е глобена с 1 млн. лв. Случайно или не, и двата търга са спечелени от една и съща търговищка фирма.

Карлово също е заложила дискриминационни условия в тръжната процедура за ремонт на общинските пътища и неоснователно е отстранила участници, но глобата й е 130 хил. лв.

Община Дулово пък въобще не е ремонтирала общинските пътища въпреки спечеления проект за 4,8 млн. лв. и сега ще трябва да възстанови получения аванс от 256 хил. лв.

С най-голям брой санкции по „Регионално развитие” е община Бургас – 9 въпреки, че общата им стойност е 760 хил. лв. Те са заради заложени дискриминационни условия в почти всички строителни договори. Най-голямата санкция от 416 хил. лв. е заради завишено изискване за оборот за последните 3 години в размер на трикратната прогнозна стойност на поръчката по договора за ремонт на централната градска част на Бургас. Търгът за ремонт на общинските улици пък е бил неоснователно разделен на по-малки поръчки, за което санкцията е 4500 лв.

Дискриминационни изисквания има установени още в търгове на общините Неделино, Сливен, Оряхово, Монтана, Радомир, Стара Загора, Червен бряг и т. н. Всички те са по различни схеми на ОП „Регионално развитие”.

В много от общинските поръчки се залагат безсмислени условия и се позволяват абсурдни оферти, които ограничават броя на кандидатите, коментираха от управляващите органи по оперативните програми „Регионално развитие” и „Околна среда”.

Например един от критериите, заложени за участие в процедура за избор на строител на двуетажна сграда в Русе, е да има собствена 50-метрова бетон помпа, която се ползва при високи сгради. Пак в Русе е имало търг за строителство на физкултурен салон с условие изпълнителят да е направил поне пет сгради паметници на културата. Община Бургас пък е посочила определена търговска марка, която да се използва при един от търговете за ремонт на културен паметник.

Copy – paste

Зад някои търгове ясно прозират предпочитанията на кметовете към определени фирми. При други случаи поради липса на опит местната власт просто се е възползвала от метода copy – paste, като е преписвала методология за оценка на кандидатите от подобни поръчки, сочат наблюденията на управляващите органи на „Регионално развитие” и „Околна среда”.

Когато правиш нещо за първи път, винаги има неща, които не знаеш или не си успял да предвидиш, твърдят кметове. Според тях, след като те „коригират” от министерството, втори път няма да помислиш да ги допуснеш. От Оперативна програма „Околна среда” твърдят, че практиката от последните две години показва, че тенденцията е корекциите да са значително по-малко както като брой, така и като стойност. Това означава, че общините са си взели поука от направените грешки и се стараят да не ги повтарят.

Друг проблем за общините е, че при първите си поръчки с европейски пари голяма част от тях не са заложили в договорите с изпълнителите мерки в случай на неизпълнение или пък лошо изпълнени проекти, коментира Гинка Чавдарова, изп. директор на Националното сдружение на общините в България. Затова често се случва повторният ремонт на протекли покриви, падащи мазилки или новопоявили се дупки по улиците да бъде за сметка на общинските бюджети.

Поне петилетка за устойчивост на проектите

Устойчивостта на проектите е друго важно изискване, което трябва да се спазва, за да няма финансови санкции. Това означава в следващите пет години след завършването на проекта той да функционира по предназначение и собствеността му да не е сменена. Освен това в случай на поява на дефект през 5-годишния период той трябва да бъде своевременно отстранен. Ако това не се направи, следват финансови корекции.

Редица проекти, изпълнени по Оперативна програма „Регионално развитие”, вече показаха такива дефекти и естествено възложителите им бяха наказани.

На Варна беше наложена санкция от 216 хил. лв. заради зейнали дупки по общинските пътища, свързващи града със североизточните райони на общината. Проектът беше на стойност 4,7 млн. лв. и приключи в края на 2009 г.

Община Златарица пък понесе корекция от 37 760 лв. заради некачествен ремонт на средното си училище и детска градина. Целият проект беше на стойност 755 хил. лв.

Най-показателен е случаят с община Кирково, която направи ремонт на плувния басейн в училището още преди две години, но проверка установи, че съоръжението не се ползва заради високи разходи. Първоначално Кирково беше заплашено да възстанови цялата инвестирана сума от 840 хил. лв., но последно му се размина със санкция от 58 хил. лв. Община Кирково е пример как не трябва общините да надценяват възможностите си, коментираха от ОПРР.

Община Златоград пък въобще не успя да довърши започнат проект за енергоефективни мерки в три училища за близо един милион лева. Причината беше, че избраният изпълнител междувременно фалира. Така за общината остана задължението да възстанови аванса от 200 хил. лв., който с лихвите вече достига 264 хил. лв.

Без амнистия за грешките

Опасенията, че финансовите корекции ще растат на принципа на снежната топка – колкото повече се търкаля, толкова по-голяма става, засега не се оправдават. Сумата им е под 5% от общо договорените от общините средства, което е в рамките на допустимото, смята министър Томислав Дончев.

Именно той беше радетел на идеята да се опрощават корекции на общините, особено когато те са станали не по тяхна вина. Дончев искаше да се създаде държавен гаранционен фонд. Той трябваше да покрива санкциите само на тези общини, чиито нарушения са станали след предварителен контрол от страна на управляващия орган на съответната програма.

Проблемът се изостри заради земеделската програма САПАРД, по която общините имаха санкции за над 20 млн. лв. Въпреки че част от договорите бяха минали през контрол от служители на ДФ „Земеделие” и на практика кметовете изпълниха техните указания, накрая виновна се оказа местната власт.

Срещу опрощението на министър Дончев обаче възропта вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. Аргументите му бяха, че така се нарушава финансовата дисциплина и в бъдеще кметове ще продължат да правят нередности. В крайна сметка Дянков надделя и грешките останаха за сметка на общините.

ЗОП за помощ

Все пак държавата се притече на помощ на местната власт, като на първо време й даде повече насоки как да възлага обществени поръчки. Междувременно беше променен и Законът за обществените поръчки, като се засили контролът върху търговете с европари.

Така от 26 февруари влизат в сила нови правила за предварителен контрол на обществените поръчки с европейски средства. На проверка ще подлежат всички търгове за строителство над 2,4 млн. лв. и за доставки или услуги за над 244 475 лв.

Контролът ще се прави от Агенцията за обществените поръчки. Тя ще проверява документите на два етапа – преди откриване на процедурата и след публикуване на решението и обявлението в Регистъра за обществените поръчки.

Задължение на общините е да отразят направените препоръки от агенцията преди окончателното пускане на поръчката в Регистъра.

Друго, което може да се подобри, е комуникацията между централната и местната власт, която все още остава затруднена. Т. нар. „хвърковати чети“ на Томислав Дончев, които трябваше да обикалят от община на община и да подпомагат реализирането на проектите, така и не се случиха или поне широката публика не разбра за тях.

„Регионално

развитие”

По Оперативна програма „Регионално развитие” наложените финансови корекции на общините възлизат на близо 11 млн. лв. От тях близо 6 млн. лв. вече са възстановени. Най-голямата санкция е на община Попово – за 1,2 млн. лв.

Най-много нарушения – 9 на брой, е допуснала община Бургас, като наказанията й възлизат общо на 760 хил. лв.

„Околна среда”

По Оперативна програма „Околна среда” наложените финансови корекции на общините са за над 20 млн. лв. От тях над 11 млн. лв. вече са възстановени, отчетоха от Управляващия орган.

Най-голямата санкция е за 52,68 млн. лв. Тя обаче не е удържана, защото общината се е поправила. Договорът е бил прекратен и е проведена нова поръчка.

На договорите за строителство на общините Сопот, Троян и Белослав са наложени финансови корекции в размер на 25% заради завишени критерии към участниците в търговете.

На община Хисаря е наложена финансова корекция 10% от стойността на договора за строителство заради неправомерно отстранен участник.

„Човешки ресурси”

По програма „Човешки ресурси” са наложени финансови корекции на общини по 9 договора за 14 789 лв. Те са по три схеми – да направим училището привлекателно за младите хора, услуги за социално включване, за социален асистент и за домашен помощник, като обемът на договорените средства по трите схеми е 50 млн. лв.

Наложените финансови корекции са от 9 лв. до 10 294,80 лв. в зависимост от вида на направеното нарушение. Те не надвишават с повече от 2% размера на договорените средства по конкретно споразумение.

Програма за развитие на селските райони

По Програмата за развитие на селските райони по общинските мерки 321 и 322 са наложени финансови корекции за 5,5 млн. лв., уточниха от ДФ „Земеделие”.

Санкциите са по 47 обществени поръчки. Всички те преди това са били съгласувани с фонда.