Заради „някакви си” 307 000 лв. кметът на Белица презря и ЗОП, и Конституцията, и Административно-процесуалния кодекс

Иван Рачев

Преди една седмица – на 19 януари, в. „Труд” публикува изумителен материал, озаглавен „Изпускаме 1,4 млрд. лв. от Европа”. Съвсем накратко, в „дописката” става дума за следното:

Едва под 5% от пречиствателните станции, които трябва да бъдат построени с пари от Европейския съюз, вече са готови. За пет­те години, откакто е стартирана Оперативна програма „Околна среда”, сме си навили на масрафа и сме пуснали в експлоатация само 3 (три) от предвидените за финансиране и изграждане… 65 съоръжения. В момента върви строителството на още две пречиствателни станции, докато останалите 60 проекта или чакат някой да се престраши и да направи първата копка, или все още финансирането им не е одобрено.

Ако ставаше дума за традиционната българска пресметливост, онагледена с поговорките „Страх лозе пази”, „Три пъти мери, един път режи”, „Не питай старило, а патило” и т.н. – да плеснем с ръце и да ги прегърнем тез „сторонници” за целостта и разумното усвояване на средствата от европейските фондове. Но когато иде реч за най-обикновени български „добродетели”, по повод на които – в началото на 80-те години на миналия век – неизвестен мъдрец роди гениалното възклицание „Ей това е шушумига – нито шушка, нито мига!” – работата изведнъж започва да става много дебела.

Според проучването на колегите доста сериозна част от ВиК проектите, за които Брюксел ни е „приготвил” 2,5 млрд. лв., най-вероятно няма да бъдат приключени навреме. И ще се наложи те да бъдат достроявани през следващия програмен период – 2014-2020 г.

И още няколко „неща” стават ясни от споменатата публикация. Първо – според европравилата отпадните води на градовете с над 10 000 жители трябваше да се пречистват от началото на 2011 г. А срокът за по-малките населени места, в които живеят между 2000 и 10 000 души, изтича в края на 2014 г. Второ – довършването на всички проекти, чието изпълнение не приключи до края на 2014 г., ще бъде за сметка или на републиканската хазна, или на други европроекти. Тоест – ще загубим 850 млн. лв. за пречиствателни станции, плюс още 600 млн., осигурени за изграждане на ВиК съоръжения.

Онова обаче, заради което отделихме повечко място на свършеното от колегите, е тиражираното изявление на Малина Крумова – директор на дирекция „Кохезионна политика за околна среда” в МОСВ:

„Правилата по „Околна среда” трябваше да се променят в крачка и това забави усвояването. Сега се появява нов проблем. При подписани с общините договори за проектиране и изграждане на пречиствателни станции и канализация работата така и не започва. Предупредили сме съответните представители на местната власт, че ако продължават така, ще се наложи договорите им да бъдат развалени. Принудени сме да прибегнем до тази крайно неприятна мярка, защото има възложители, които по три пъти прекратяват поръчките само и само да спечелят техните фаворити…”

Пак на 19 януари, този път във в. „Стандарт”, се появи още една информация. Тя е съвсем кратичка и затова ще я цитираме дословно:

„Делото за касиране на изборите за кмет в община Белица тръгва от нулата, защото Върховният административен съд го върна на първа инстанция за ново разглеждане от друг

състав.

В края на ноември м.г. Благоевградският административен съд постанови отказ за нови избори в общината. Тогава протести заляха Белица, защото съдът потвърди избора на общинския кмет Ибрахим Палев от ДПС. Напрежението в планинския град е още от 30 октомври вечерта, когато станаха ясни резултатите от вота на балотажа. Стигна се до побой над общинския лидер на БСП, до счупени прозорци на кметството и на клуба на ДПС, до срязани гуми на автомобили. Наложи се засилено полицейско присъствие в продължение на десетина дни, за да утихнат страстите.

Според хората Ибрахим Палев, който на балотажа спечели със 141 гласа преднина пред техния фаворит Хасан Илан,

за 8 години не е забил

и един пирон в общината

А третия си кметски мандат е спечелил с купуване на гласове и със заплахи… Според върховните административни магистрати техните колеги от Благоевград не са взели под внимание редица важни неща. Има съмнения, че протоколът от СИК № 7 в село Краище (бел. авт. – родното място на победителя Ибрахим Палев) е манипулиран…”

Връзката между „европейската” публикация в „Труд” и „високопланинската” дописка в „Стандарт” е едно писмо от Пазарджик, което пристигна в редакцията на… 19 януари. То е подписано от Шенка Илиева – управител на строителната фирма „Термикс ЕС” и член на Камарата на строителите в България, и в него се казва:

„С настоящия сигнал желаем да ви обърнем внимание на многократните нарушения от страна на кмета на община Белица във връзка с провеждането на открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка с предмет „Обновяване и ремонт на детска градина в с. Краище, община Белица”, открита с Решение № РД-15-170 от 10 август 2009 г. на кмета на община Белица.

С Решение № РД-15-212 от 17 септември 2009 г. кметът обяви класирането на участниците в процедурата. Със същото решение бяхме класирани на четвърто място, като по показателите за оценка К2 и К3 не бяхме оценени съгласно приетата методика за оценка, с което е нарушен чл. 40 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП). Обжалвахме решението пред Комисията за защита на конкуренцията. Тя се произнесе с Решение № 1276 от 3 декември 2009 г., като отмени решението на възложителя и върна процедурата за ново разглеждане при спазване на указанията, изложени в решението.

С Решение № 15-05 от 11 януари 2010 г. на Възложителя, нашето дружество е отстранено от участие в процедурата, защото според комисията „офертата не отговаря на предварително обявените условия, тъй като участникът е предложил срок за изпълнение на поръчката от 29 календарни дни, който не е реален и не е в съответствие с нормалната практика за изпълнение на подобни обекти…”

Това решение отново бе отменено като незаконосъобразно от КЗК с Решение № 274 от 16 март 2010 г. и процедурата отново беше върната за ново разглеждане при спазване на мотивите, залегнали в решението на КЗК.

Кметът на община Белица обжалва решението на КЗК пред Върховния административен съд. На 8 декември 2010 г. с Решение № 14959 по адм. дело № 6142/2010 тричленният състав на ВАС отхвърли жалбата на кмета като неоснователна, определи изводите на КЗК като „правилни и законосъобразни” и изрично посочи:

указанията на КЗК

не са били изпълнени от възложителя и помощния

му орган

След отмяната на обжалваното решение и поредното връщане на процедурата с Решение № РД-15-49 от 10 март 2011 г. на кмета на община Белица обществената поръчка с предмет „Обновяване и ремонт на детска градина в с. Краище, община Белица” бе прекратена с уникалния мотив, че нито една от подадените оферти не отговаря на изискванията на възложителя.

Обжалвахме въпросното решение и след като процедурата стигна отново до ВАС (за трети път!!!), с Решение № 9681 от 30 юни 2011 г. върховните магистрати отмениха решението на кмета и отново върнаха „нещата” в Белица – за продължаване на процедурата по възлагане на обществената поръчка съобразно задължителните указания, дадени в мотивите на съдебния акт…”

Всеки, който си помисли, че от 30 юни 2011 г. нататък в Белица е настъпил вечен мир и още по-вечна любов, а пък жителите на с. Краище лягат и стават, пеейки „Одата на Радостта“ във възхвала на кмета Палев, нещо се е объркал. Защото конституцията, Законът за нормативните актове, Административно-процесуалният кодекс, ЗОП и НВМОП може да са задължителни са всички останали, включително за държавния глава, министър-председателя и главния прокурор, но за градоначалника на Белица

тези нормативни

актове представляват…

най-обикновена загуба на хартия и печатарско мастило

Четем какво пише по-нататък в писмото на строителната фира „Термикс ЕС”:

„След поредното отменяне на незаконосъобразните решения на възложителя и при дадени задължителни указания, с Решение РД-15-182 от 7 октомври 2011 г. процедурата за възлагане на обществената поръчка ОТНОВО Е ПРЕКРАТЕНА – този път на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 от НВМОП. Следва поредно обжалване от наша страна и с Решение № 1647 от 29 ноември 2011 г. Комисията за защита на конкуренцията ОТНОВО отменя решението, с което кметът на община Белица прекратява процедурата за възлагане на обществената поръчка. Към настоящия момент преписката се намира във Върховния административен съд за ЧЕТВЪРТИ ПЪТ!!!”

Знаете ли какво би се случило на всеки обикновен бизнесмен, който за около година и половина по най-демонстративен начин откаже да изпълни две решения на Комисията за защита на конкуренцията и три решения на Върховния административен съд?

Най-безболезнено е стартирането на „наказателните” процедури по Закона за обществените поръчки и Административно-процесуалния кодекс, завършващи в първия случай с глоба от 5000 до 100 000 лв., а във втория – с глоба от 200 до 2000 лв. при първо нарушение, а при повторна демонстрация на „характер” –

със санкция от 500 лв.

за… всяка седмица

на неизпълнението

В по-тежкия вариант на обикновения бизнесмен може да му се случат и две-три други „неща”. Примерно – упоритото му нежелание да изпълни решенията на КЗК и ВАС може да събуди интереса на държавното обвинение, което пък да включи в „играта” икономическата полиция и НАП…

Но както вече сигурно сте се досетили, кметът на Белица Ибрахим Палев не е обикновен бизнесмен. Със сигурност не се вписва и в категорията на обикновените градоначалници, които ги скъсват от ревизии, прокурорски проверки и наказателни производства за всяко тяхно по-съмнително действие около една или друга обществена поръчка.

Според сайта на фонд „Земеделие” в периода 2008-2010 г. община Белица е получила по линия на Европейския земеделски фонд за гарантиране на земеделието цели 7,993 млн. лв. Какво точно са гарантирали с тези пари кметът Палев и подопечните му чиновници, не е ясно, защото според официалната статистика тази община е една от най-изостаналите административни единици в България. Доказателства? Само едно, макар и „леко” периферно: според оскъдните документи, публикувани в общинския сайт, през

2012 г. амбициите на общинарите са да осигурят от

стопанисването

на общинските имоти

умопомрачителната сума от… 98 300 лв.!

Горе-долу толкова струва един средностатистически двустаен апартамент из крайните столични квартали, но да не се разсейваме.

Според Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти, по-известна като ИСУН, за последните три-четири години община Белица е спечелила само един-единствен проект. Той обаче няма нищо общо нито с икономическото възраждане на Белица, нито с укрепването на административния капацитет на общинските структури, нито с транс­граничното сътрудничество. Наименованието на проекта е „Ние ще ви помогнем”, стойността му е 196 000 лв., а идеята е подбор и обучение на кадри за социален патронаж.

Абсолютно нищо не му се случва на кмета Ибрахим Палев и в средата на

2010 г., когато тогавашният областен управител Валери Смиленов си прави любопитен експеримент.

Случката е описана в публикация на в. „Струма” от 10 юли 2010 г., озаглавена „900 000 лв. за 100 метра подпорни стени закопани в Белица”:

„Крупни финансови злоупотреби в община Белица ще са първата задача, с която трябва да се заеме новият шеф на Икономическата полиция в Благоевград, чието назначение се очаква тези дни. Сигналът е внесен в Областна дирекция на МВР не от кого да е, а от областния управител Валери Смиленов.

В информацията, за чиято проверка настоява губернаторът, има 4 обекта, лично огледани от него и преценени като абсурдни.

Първият е 42-метрова подпорна стена в с. Черешово, за която са платени 118 000 лв. По преценката на Смиленов, който се консултирал със специалисти,

„съоръжението” не струва повече от 18 000 лв.,

защото стената е изключително тънка и ненадеждна

В село Палатик също е правена подпорна стена от 28 метра, като за нея са платени 119 000 лв.

Не по-малко скандална е стената в местността Свирово дере на село Краище, която е струвала

369 793 лв. По проект заедно с нея трябвало да се построи и мост, но парите

свършили.

Последният обект е в самия град Белица. Там за корекцията на дере в

кв. „Русовица” държавата е платила 290 000 лв.

На огромните суми, изразходвани от общинския кмет Ибрахим Палев, губернаторът се натъкнал преди седмица, когато изненадващо и без предупреждение посетил Белица сам. От година Смиленов разчиства от срещи един ден в седмицата и рано сутринта тръгва за някоя от отдалечените и забравени от всички общини. На място той се представя не на кмета, а търси контакт с обикновените хора, които обикновено не го разпознават и охотно му разказват какво им тежи. По същата схема той успял да стигне и до информацията за стотиците хиляди левове, прахосани в община Белица…”

И още две инвестиционни „клюки”, открити от нас в бездънните масиви на интернет. В разгара на пред­изборната парламентарна кампания през 2005 г. свършеното от представителите на управляващата дотогава коалиция НДСВ – ДПС е обобщено от опозицията така: първите пари, които държавата инвестира за европеизирането на Белица през периода 2001-

2005 г., са по проекта „Царското кладенче“. Става дума за изграждането на площадка за барбекю, разположена на пет километра от града в едноименната местност. А в навечерието на местните избори през 2011 г. една от причините, заради които жителите на Белица се разбунтуваха срещу манипулирането на вота в полза на Палев, гласи: „За последните осем години в Белица е построена само една градска тоалетна”.

Но да се върнем на нашата си история. В разгърнат вид обществената поръчка (според обявлението за откриване на процедурата) „Обновяване и ремонт на детска градина, намираща се в село Краище, община Белица, област Благоевград” представлява „СМР на сградата на детската градина (по покрива, смяна на дограмата, фасади и вътрешен ремонт), на кухненския блок (по покрива, смяна на дограмата, фасади и вътрешен ремонт), на отоплението и вентилацията, на котелното, както и на баните и тоалетните”.

Основният критерий за оценка е икономически най-изгодна оферта, крайният срок за изпълнението е 90 дни, а прогнозната стойност без ДДС – 307 500 лв.

Кой точно е трябвало да забогатее от тази поръчка и с колко, не е известно и едва ли някога ще научим. Факт обаче е, че част от аргументите, с които т. нар. възложител разчиства пътя пред своя фаворит и заради които избухва тази никому ненужна книжна война, са абсурдни. А един от тях звучи повече от… налудничаво.

Преразказваме част от Решение № 9681, с което на 30 юни 2011 г. ВАС прави трети опит да вразуми градоначалника на Белица:

„Административно дело № 6920/2011 е образувано по жалба на „Термикс ЕС” ООД. С процесното Решение № РД-15-49/10.03.2011 г. процедурата е прекратена, като са отстранени всички 12 участника в процедурата, като по отношение на жалбоподателя един от изложените мотиви е, че срокът на валидност на банковата гаранция не съвпада със срока на валидност на офертата.

По отношение на този мотив за отстраняването на жалбоподателя – несъответствието между сроковете на банковата гаранция и на валидността на офертата на „Термикс ЕС” ООД настоящият съдебен състав счита, че той не съставлява основание за отстраняване на този участник от процедурата, защото предложението му изцяло е съобразено с изискванията на възложителя за продължаване на горепосочените срокове с още 90 дни.

От ответната страна не се отрича обстоятелството, че срокът на валидност на офертата е удължен до 31 декември 2011 г., но се твърди, че това е нарушение, защото сроковете не съвпадали, тоест – датата на валидност на офертата не била също 3 май 2011 г. Съдът намира, че това буквално тълкуване е неправилно, защото е очевидно, че щом е потвърден срок до 31 декември 2011 г., в него се съдържа и изискуемият срок – до 3 май 2011 г. Тоест – потвърден е и срок на валидност на офертата до 3 май 2011 г.”

Разбрахте ли сега за какво става дума? Май да. А да сте го проумели? Трудна работа, да не кажем – невъзможна. Иска г-н градоначалникът участниците в процедурата да разполагат с банкови гаранции, валидни до 30 май 2011 г., представя му се банкова гаранция за цялата календарна година и той (чрез своите „емисари” в конкурсната комисия тутакси открива… под вола теле. Или на потника ръкавите, както би обобщил философски Остап Бендер.

Мнозина сигурно си спомнят една наша публикация от 25 ноември 2011 г., когато в бр. 47 на в. „Строител” поместихме материал, озаглавен „От догодина обществените поръчки в Кнежа ще се изпълняват само от лауреати на Нобелова награда за мир”. В него, сякаш между другото, стана дума и за кмета на Кнежа Симеон Шарабански, който на 23 октомври спечели изборите и подкара своя втори мандат. Защо обаче отваряме приказка за китното градче насред Дунавската равнина, след като темата ни е „високопланинска”?

Ами много просто: заради символиката. Два дни преди „онзи” брой на в. „Строител” да бъде отпечатан, Плевенският административен съд касира изборите в Кнежа и в момента общината се управлява от и.д. градоначалник. А както стана дума в началото, на 19 януари стана известно, че искането за касиране на резултатите от изборите в Белица вече е внесено в Благоевградския административен съд.

Това е положението!