Кмет издигна оперативната си самостоятелност по ЗОП в ранг на…откровен цинизъм!

Иван Рачев

На 9 януари и.д. директорът на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност
(БОРКОР) Елеонора Николова „рапортува” в ефира на БНТ, че хората й са приключили с анализа на пропуските и слабостите при възлагането на обществени поръчки. Според нея анализаторите на БОРКОР са открили 300 слаби места в сферата на обществените поръчки, които са систематизирани в 56 групи. А общият размер на щетите, които държавата и обществото понасят всяка година, вече надхвърля… 1, 2 млрд. лева.

„Представянето на окончателния доклад ще бъде отложено с две седмици, защото мерките, които предлагаме, трябва да бъдат съобразени с новата европейска директива за обществените поръчки”, обясни Елеонора Николова. Тя обаче не скри, че разработването на шестте електронни платформи, чрез които корупционните практики трябва да бъдат сведени до минимум, вече е факт. Тези платформи ще бъдат свързани помежду си и в реално време ще се контролира не само възлагането и изпълнението на обществени поръчки, но и дали някой възложител си позволява лукса да заплаща средствата извън първоначалните договори:

1. „Електронен регистър” – обхваща всички специфични данни за квалификацията на фирмите, необходими за участие в конкурсните процедури – сфера на дейност, сертификати, лицензи, дипломи, финансови отчети и т. н. Тези данни ще се вкарват в регистъра веднъж годишно и ще помогнат на възложителите да получават надеждна и навременна информация за квалификацията на потенциалните кандидати.

2. „Електронен търг” – платформа за възлагане на обществени поръчка за услуги (в т.ч. и занаятчийски) и строителни дейности. Идеята е цялата информация за обекта на дадена поръчка, плюс условията и сроковете за изпълнение да се качат на тази платформа, а фирмите да кандидатстват и да участват в търга онлайн, т.е. да не хабят излишна хартия и да не разнасят кашони из цяла България.

3. „Електронен каталог” – предназначен е за различни стоки и продукти, които отговарят на конкретни стандарти. Примерно офис мебели, техника и консумативи; учебни пособия от сорта на чинове, дъски и гардеробчета, оборудване за физкултурни салони, цялостно обзавеждане на детски градини и т.н. „Уловката” тук е, че освен стоките и продуктите в каталога ще фигурират както имената на техните производители, така и цял куп друга полезна информация – цени, отстъпки, собствени складове, лицензирани представители…

4. „Електронни обявления”, която ще включва всички услуги и доставки, останали извън „Електронен търг” и „Електронен каталог”. Тази платформа ще осигурява условия за стандартизирано и равнопоставено участие на фирми от държави – членки на ЕС, за участие в процедури, които се провеждат на национално и на общностно равнище.

5. „Електронен мониторинг” – служи за регистриране и съхранение на статистически данни и данни по договори, както и за проследяване на изпълнението на всички извършени услуги, доставки и плащания по сключените договори.

6. „Електронен одит” – платформата ще съхранява данни и документи както за възлагането, така и за изпълнението на поръчките. Акцентът при проверките ще пада върху качеството на работата, а не върху администрирането на поръчките.

По всичко личи, че изграждането на пет от платформите не би трябвало да създаде кой знае какви главоболия. С електронния регистър (т.е. платформа № 1) нещата изглеждат най-уредени, защото неговият първообраз действа прекрасно от… 2007 г. насам – Централният професионален регистър на строителя (ЦПРС). Същата е работата и с платформи № 3, № 4, № 5 и № 6 – интернет пространството е бъкано от портали за виртуална търговия (т.е. откъм софтуерни продукти проблемът е никакъв), а т.нар. компетентни органи – ДНСК, АДФИ, НАП, Сметната палата, АОП и КЗК – отдавна са натрупали опит в изграждането и поддържането на специализирани бази данни, както и на онлайн услуги от типа на електронното счетоводство.

Големият препъникамък е описан в модела на БОРКОР като „Електронен търг”. Проблемите, правещи бъдещето на тази платформа по-скоро мъгляво, не са от техническо естество. В преразказаното набързо интервю на Елеонора Николова има едно много любопитно изречение: „Няма никакъв проблем тези платформи да бъдат реализирани организационно, технически и правно. Но изпитанието за политиците ще е тежко, защото те трябва да се разделят с много модели на старото мислене…”

Точно така. Открай време основният проблем на демократична България е волята на т.нар. политически елит: не само за писането и приемането на нормални закони, но и за тяхното нормално прилагане.

Нека си представим за малко какво ще се случи, ако „номерът” на
БОРКОР мине и от догодина обществените поръчки наистина тръгнат през шестте платформи:

– край на субективното привилегироване на една или друга фирма;

– край на „изпилените” до абсурд цени;

– край на ненужната бумащина, чиято единствена цел е отсяването на удобните от неудобните;

– край на тръжни документации, писани в полза на определени участници;

– край на свободните съчинения на тема „икономически най-изгодна
оферта”…

Или казано по-кратко – такова брутално (в хубавия смисъл на думата) редактиране и съкращаване на Закона за обществените поръчки, че от съдържанието му да остане… горе-долу една четвърт. Като това редактиране и съкращаване бъде направено така, че бъдещият ЗОП наистина да заприлича на армейски устав: прави това, няма да правиш онова. Тоест кратки, ясни и еднозначни разпоредби. Плюс тотална забрана на възложителите да задължават строителите с какви суровини и материали са длъжни да изпълнят възложените им обществени поръчки. И накрая, но не на последно място, категорична забрана на възложителите да „импровизират” при съставянето на формулите за определяне на победителите в търговете. Цена, срок на изпълнение, нови технологии и… толкоз! Никакви „доказателства” за професионализъм като печално известните срокове на отложено плащане, гаранционни срокове от по 200-300 години или стандарти като ISO, OHSAS и тем подобни. Плюс абсолютна забрана общините да обявяват обществени поръчки, ако не разполагат с необходимите финансови средства.

Сигурно подобни „пожелания” звучат повече от налудничаво, но това е положението. Кризата продължава да върлува, Европейският съюз с всяка изминала година затяга колана с по няколко дупки и е пълен абсурд ние – макар и най-бедната държава в ЕС, да сме толкова големи баровци, че с лека ръка да опрощаваме далавери за 1, 2 милиарда…

Всъщност и още нещо трябва завинаги да бъде забранено на възложителите и „надзорните” институции – Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд – да тълкуват понятието „оперативна самостоятелност” както им хрумне.

Най-общо според българската юридическа мисъл оперативната самостоятелност означава
„…правната възможност на административния орган да прецени и избере едно свое поведение в рамките на закона и съобразно целта на закона…

Оперативната самостоятелност в дейността на администрацията е проява на творческото начало, съчетано с прилагането на законността в условията на демократичната държава…

Оперативната самостоятелност е определена от закона и е ограничена от рамките на закона. Тя не означава своеволие или беззаконност в действията на администрацията, а е административна юридическа дейност, осъществявана в изпълнение на закона, въз основа на закона и в рамките на закона…”

Какво обаче се получава на практика? Нищо и половина. Защото две трети от опорочените обществени поръчки минават безпроблемно през КЗК и ВАС, защото възложителите – заради оперативната си самостоятелност – имали право еднолично да решават по какви критерии ще оценяват участниците в един или друг конкурс.

Историята, заради която се наложи да изпишем толкова много думи, се развива в китната родопска община Джебел. И звучи толкова налудничаво, че дори и най-богатата фантазия изведнъж се оказва… много бедна.

На 22 май 2012 г., с Решение № 389 кметът на община Джебел открива процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Повишаване на енергийна ефективност на сградата на СОУ „Христо Ботев“, гр. Джебел“.

Основният критерий за избор на изпълнител е икономически най-изгодна оферта. Комплексната оценка ще се изчислява по следните показатели:

– срок за изпълнение – 20 точки;

– гаранционен срок – 10 точки;

– срок на отложено плащане – 10 точки;

– показател рискове – 20 точки;

– крайна цена – 40
точки.

За да няма никакво съмнение, че възложителят прекрасно знае какво трябва да се случи, в графата „Показател рискове” (ПР) е записано следното:

„… Предложените от участника рискове следва да бъдат ясно разграничени един от друг, да бъдат свързани конкретно с начина на работа и сроковете, предлагани от участника.

Всеки един риск следва да бъде съпроводен с предложени от участника мярка (мерки) за предотвратяване на настъпването на риска и конкретни и адекватни дейности по отстраняване на последиците от настъпилия риск.

Рискове, които не са придружени от мерки за предотвратяване и от дейности по отстраняването им, няма да бъдат вземани под внимание от възложителя.

Участник, предложил най-много на брой идентифицирани рискове, придружени от мерки за предотвратяване и от дейности по отстраняването им, получава максималния брой точки…”

За да придобие картинката по-пълен вид, тук трябва да споменем и няколко думи за същината на поръчката (цитираме част от обявлението на възложителя):

„…В проекта за ремонт и модернизация на сградата са залегнали следните мероприятия:

– подмяна на съществуващата фасадна дървена и стоманена дограма с нова пластмасова и алуминиева дограма със стъклопакет;

– полагане на допълнителна топлоизолация по фасадните стени от EPS 6 см и XPS 4 см по цокъл с плътност – 15-20 кг/м3, с финишно покритие – фасадна минерална мазилка;

– полагане на допълнителна топлоизолация под покривна плоча (във въздушната междина) от лека минерална вата с дебелина 10 см и плътност – 13-16
кг/м3;

– ремонт на покривна обшивка и полагане на допълнителна топлоизолация от твърда минерална вата по покрива на физкултурния салон с плътност 145 кг/ м3.

Преди и след провеждане на ремонтните мероприятия предназначението на сградата не се променя. Пълно описание по вид и количество на предвидените дейности е посочено в част II Пълно описание на обекта на поръчката и приложения инвестиционен проект към документацията за участие…”

Едва ли има грамотен човек, който без никакъв проблем може да идентифицира най-много десетина опасности, които биха могли да спънат една толкова високоотговорна мисия, каквато е повишаването на енергийната ефективност на стандартна училищна сграда: катастрофално земетресение; ужасяващо наводнение; изригване на вулкан; фалит на фирмата изпълнител; безсрочна стачка на работниците; бунт на учениците, защото искат да си учат на студено; смяна на кмета и анулиране на поръчката; избухване на война и всеобща мобилизация; терористичен акт, който изравнява училището със земята…

Нищо подобно. Оферти подават осем строителни фирми, които – притиснати от обстоятелствата, свалят цените до санитарния минимум и тръгват да доказват професионализма си по… заобиколните пътища. Или по-точно – чрез двата показателя, които нито фигурират в Закона за обществените поръчки, нито в някой от нормативните актове, регулиращи строителството и ремонтните дейности. Става дума за срока на отложено плащане и броя на идентифицираните рискове.

Тук трябва да направим едно уточнение. Открай време е известно, че не е луд оня, който яде зелника, а оня, дето му го дава. И още – в условията на тотална криза печеленето на обществени поръчки не е въпрос на престиж, а е средство за оцеляване. Ето защо около 90% от строителните фирми са готови и боси в огъня да стъпят, само и само да не им се наложи да правят масови съкращения или да се гмурнат в необятните дълбини на сивата икономика. С други думи – днес „на дузпата” ни е кацнал кметът на Джебел, който в качеството му на възложител съвсем е забравил какво пише и в Закона за местната администрация и местното самоуправление, и в Закона за обществените поръчки. Толкоз с лиричните отклонения.

Скачаме в мътните талази на „поръчковата” проза.

На 28 август 2012 г. с Решение № 787 кметът на Джебел – в качеството му на възложител, определя фирмата… – нека да я наречем Хикс – за изпълнител на обществената поръчка с предмет „Повишаване на енергийна ефективност на сградата на СОУ „Христо Ботев“, гр. Джебел“. Грандиозно превъзходство на фирмата Хикс, което кара другите участници в конкурса да й дишат прахоляка, не са нито новите технологии, нито ниската цена, нито смазващият й професионализъм, а… броят на идентифицираните рискове и методите за тяхното преодоляване.

Обещавате, че няма да се смеете или да ни нарочите за фантазьори, нали? Тогава обявяваме крайния резултат: фирмата Хикс е идентифицирала точно… 151 риска, които биха могли да затруднят работата й по санирането на училището! Цитираме:

„1. Атмосферно влияние, което може да доведе до евентуално изоставане в сроковете.

2. Риск при полагане на бетон при ниски температури.

3. Риск за монтаж на тръби при ниски температури.

4. Риск за полагане на асфалтови смеси при ниски температури.

5. Риск от дъждовно време при направата на изкопи.

6. Риск от дъждовно време при изпълнението на монтаж на тръбопроводи.

7. Риск от високи температури при полагане на бетон.

8. Риск от високи температури.

9. Риск от буря и силни ветрове.

10. Несъответствие на проектните геоложки характеристики с тези на терена.

11. Промяна на първоначалните геоложки и хидрогеоложки условия, водеща до смяна на механизацията.

12. Наличие на подземни проводи и съоръжения.

13. Риск от поява на подпочвени води.

14. Риск от хлъзгави повърхности вследствие на дъждовно време.

15. Риск от шумови въздействия – от работата на строителната техника и от автомобилите при транспортиране на материалите…”

Още искате ли? Или вече ви е дошло до гуша от смукане на пръсти в името и за благото на Негово Величество Възложителя? Няма как – обречени сте да ви позабавляваме още малко. Този път няма да цитираме рисковете по ред на номерата, защото наистина пълното им съдържание е много трудно смилаемо:

„Риск от вибрации над допустимите нива при работа на механизацията.

Риск от горещи и студени материали и повърхности.

Риск от попадане на археологически находки.

Риск от автомобили, паркирани в обхвата на обекта.

Риск от недостатъчна информираност на шофьорите за затворени за движение участъци.

Риск от изкопи при студено време и замръзнала почва.

Риск от задушаване от внезапно появили се газове и пари от неидентифицирани и/или необозначени съоръжения в работната зона и увреждания от въздействие на химични агенти.

Инфекции вследствие от работа в условия на канализационни води и патогенно заразени почви.

Риск от забавяне за взимане на разрешителни за депониране на земни маси и строителни отпадъци.

Риск от забава на строителството вследствие от настъпване на високи нива на инфлация.

Риск от забава на строителството вследствие от откриване на защитени видове животни на строителната площадка, при което временно ще бъде спрян достъпът до обекта.

Риск от забава на строителството, настъпила вследствие от застудяване, заледяване и натрупване на сняг.

Риск от взривни вещества и радиоактивно замърсяване.

Риск от неполучаване на разрешение за работа от КАТ.

Риск от забава на строителството вследствие от колебания в курса на валута на държавата, от която се внасят техника и материали за изпълнение на обекта.

Риск от забава на строителството, продиктувана от лоши отношения с държава, от която се внасят част от необходими за строителството материали.

Риск от срутване на земна маса, следствие на което затрупване, удари и задушаване на работниците.

Риск от удари от падащи камъни и късове почва от стените на направения изкоп.

Риск от голямо физическо натоварване при вдигане на тежки материали, направа на ръчен изкоп, ръчно засипване…”

Дааа, ако не беше много тъжно, наистина щеше да е ужасно смешно. Върхът на сладоледа обаче е изкачен с идентифицирането на риск № 141, чиято формулировка гласи: „РИСК ОТ ПРОПУСКИ, НАПРАВЕНИ НА ЕТАП ПОДАВАНЕ НА ОФЕРТА”!!!

Нарочно използваме главни и много черни букви. Подобна „опасност” за изпълнението на поръчката е абсурдна, а защо, не би трябвало да е тайна за никого: възложителят е длъжен да отстрани от по-нататъшно участие всяка фирма, чиято оферта не отговаря на законовите изисквания.

Съвсем естествено решението на възложителя за определяне на фирма Хикс за изпълнител на поръчката е атакувано пред Комисията за защита на конкуренцията. Още по-естествено на 8 ноември 2012 г. антимонополният орган – със свое Решение № 1299 „ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № 787/28.08.2012 г. на кмета на Община Джебел за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на строително-монтажни работи по проект: „Повишаване на енергийна ефективност на сградата на СОУ „Христо Ботев“, гр. Джебел“, открита с Решение № 375 от 15. 05. 2012 г. на възложителя. И ВРЪЩА преписката за продължаване на процедурата за възлагане на обществена поръчка на етап ново разглеждане и оценка на документите в Плик № 2 от офертите на допуснатите участници…”.

Знаете ли обаче кое е неестественото във въпросното решение на КЗК? Че преписката е върната в община Джебел не заради насила измислените 151 риска, а заради други нередности, допуснати от конкурсната комисия, които нямат нищо общо с темата на днешния ни разговор. Колкото до зорлем съчинените перипетии около ремонта на СОУ „Христо Ботев”, по този въпрос КЗК е категорична: определянето на показателите във формулата, по която се избира крайният победител, е в рамките на оперативната самостоятелност на възложителя. Или както е записано точно в решението на КЗК – „Във връзка с направените от жалбоподателя възражения, по отношение на приетия от комисията конкретен брой рискове (идентифицирани в техническата оферта на… фирма Хикс), КЗК намира, че преценката на комисията (колко от изброените рискове са такива, които са ясно разграничени един от друг, свързани конкретно с начина на работа и сроковете, предлагани от участника, съпроводени с предложени от участника мярка (мерки) за предотвратяване на настъпването на риска и съответно конкретни и адекватни дейности по отстраняване на последиците от настъпилия риск) е дейност по целесъобразност и следователно не подлежи на контрол за законосъобразност. В тази връзка изземване функциите на комисията по повод извършване на оценяване съгласно методиката от КЗК е недопустимо”.

Какво да добавим още? Ами…само още няколко доказателства, че кметът е коронясал победителя с ясното съзнание, че поне две трети от идентифицираните от него рискове са абсолютно… нагласена работа. Защо сме толкова убедени ли? Ами много просто. Първо – никъде в тръжната документация няма и половин дума за това, че на изпълнителя ще му се наложи да прави изкопи, дълбоки 5, 10 или 15 метра, че да съчинява планове за работа при проливни дъждове или да си измисля „бойна готовност” в случай на срутване на мощни земни маси.

Второ – става дума за ремонт на училище, което е построено и пуснато в експлоатация най-малко преди три десетилетия. Така че да се пишат червени точки за рискове от попадане на археологически находки и застрашени животински видове или пък за опасност от патогенно заразени почви е – съвсем меко казано – доста глуповато. А пък за промяна на първоначалните геоложки и хидрогеоложки условия, водеща до смяна на механизацията, за наличието на подземни проводи и съоръжения и за рискове от подпочвени води, когато става дума за смяна на дограма и ремонт на покрив – си е направо нагло. При това – без никакво извинение!