Тънка пясъчна линия

Лилия Христова
Под натиска на зелените държавата подготви светкавични промени в 7 закона, които могат да превърнат инвеститорите в застрашен вид
Пясъчната буря, която се разрази покрай добилия публичност скандал „Дюнигейт“ в навечерието на Нова година, е на път да прерасне в ураган, който може да помете малкото останали инвеститори по Българското Черноморие и не само там. От навечерието на Новата година започнаха един след друг скандали. Първоначално беше „Дюнигейт“. След това във „Фейсбук” бе организирана група и около 1500 души протестираха пред Народното събрание срещу друг строеж – този път в Иракли, макар че там няма заменки и той е върху застроена територия. В опита си да потуши критиките на зелените премиерът Бойко Борисов лично разпореди строежите да се спрат. На 7 януари след среща с природозащитниците по повод скандала за Несебър той заяви: „Заради 15 декара няма да ставам маскара, да си заминават всички, които са маскари“ и даде зелена светлина за законодателни промени. Целта е повече да не се стига до такива случаи. Преди първото четене държавата се пусна по най-малкото съпротивление – повери опазването на обществения интерес на неправителствения сектор. Бизнесът предупреди, че цената за това удоволствие ще бъде по-малко инвеститори, по-малко приходи в хазната и повече безработни с протегната ръка към държавата. Така с днешна дата намирането на баланса между интересите на инвеститори, НПО и граждани изглежда трудна мисия.

Защо се стигна дотук

Скандалът „Дюнигейт“ избухна между празниците. Багерите влязоха в дюните между Коледа и Нова година, докато на другия край на България в полите на Пирин председателят на парламента Цецка Цачева и вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов подкрепяха протеста на местните за втора кабинкова линия и нови писти над Банско. Масло в огъня „Дюнигейт“ наля и фактът, че продажбата на държавния имот е станала на цена значително по-ниска от пазарната заради последвалата препродажба на имота още на следващия ден на шест пъти по-висока стойност. Така се стигна до усещането, че държавата се е оставила да бъде изпързаляна за пореден път, а народът отново прецакан. Експресната работа на държавните и общинските служители за издаването на разрешителните за строежа на 122 жилищни сгради в рамките на по-малко от месец също изпъкна на фона на тромавите административни процедури. В масовия случай ваденето на разрешително за строеж за такъв мащабен проект отнема месеци, да не кажем година.
Така на всички стана ясно, че законите могат да се тълкуват в полза само на определени инвеститори, докато останалите са оставени по общия ред. Вратичката за тази и задаващите се още редица сделки, които след скандала бяха стопирани, се оказа в Закона за горите. Той беше основно ремонтиран през 2011 г. с намерението да се сложи край на заменките на гори, които се превърнаха в символ на корупция по времето на управление на тройната коалиция. Близо две години по-късно обаче стана ясно, че е оставена възможност за довършване на сделки за придобиване на земи от горския фонд по стария ред. В противен случай държавата е трябвало да върне около 100 млн. лв. на инвеститорите заради платените от тях такси за изключване на земята от горския фонд и за компенсаторно залесяване. Същата възможност е била оставена и в Закона за опазване на земеделските земи. Става въпрос за около 3000 заварени преписки, които сега в „полза на обществения интерес“ се спират, а текстовете ще бъдат отменени, каза министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. По думите му на инвеститорите ще бъдат върнати направените вложения.
До това решение се стигна след среща при премиера Бойко Борисов с природозащитниците и тримата ресорни министри по скандала „Дюнигейт“ – на земеделието и храните, на околната среда и водите и на регионалното развитие и благоустройството, на 7 януари. Решено беше още да бъдат направени бързи законодателни промени в 7 закона, с които да се спре застрояването на дюните. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова е предложила те да минат за одобрение през правителството още на 9 януари с поправки в преходните и заключителни разпоредби в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. В противен случай „няма да ни стигне времето през този мандат“, за да бъдат одобрени от парламента закон по закон, аргументира се тя, става ясно от публикуваната стенограма от разговора. Зелените обаче настояваха за срок до 15 януари, за да могат и останалите заинтересовани страни да направят своите предложения. И го получиха.
На 8 януари природозащитниците внесоха официално своите предложения за поправки в законите в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Там се проведе и среща между трите ведомства и коалицията „За да остане природа в България“. След нея стана ясно, че експертите на трите министерства тълкуват различно законите, а позициите между тях и природозащитниците, вместо да се сближат, се раздалечават.
На следващия ден – 9 януари, МРРБ официално публикува предлаганите промени в седем закона. До 15 януари над десет организации, сред които Камарата на строителите в България (КСБ), Американската търговска камара (AmCham), Българската минно-геоложка камара (БМГК) и други браншови и бизнес организации представиха своите предложения. На 17 януари в Народното събрание бе организирано обществено обсъждане на промените от заинтересованите лица и депутати от три парламентарни комисии – по регионална политика и местно самоуправление, по земеделието и горите и по околната среда и водите.

Най-спорни са промените в ЗУТ

Към момента най-спорни се очертават промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ), свързани с възможността зелените да имат право да обжалват подробните устройствени планове (ПУП) и общите устройствени планове (ОУП). Въпреки че МРРБ се е стремило да намери тънката пясъчна линия, която определя баланса между интересите на инвеститори, неправителствени организации и граждани, от предложенията са недоволни както зелените, така и бизнесът.
Министерството предлага заинтересовани лица в производството по одобряване на ПУП и на техните изменения да са собствениците на имотите, а до тяхното въвеждане – съседите. Дава се обаче право и на екоорганизациите също да бъдат заинтересована страна при одобряването на ПУП. Спорният текст гласи:
„Чл. 131, ал. 1 се изменя така:
„(1) Заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са:
1. собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър, чиито имоти са непосредствено засегнати от предвиждания на плана или неговото изменение;
2. лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана;
3. юридическите лица с нестопанска цел, създадени за осъществяване на общественополезна дейност в областта на околната среда – за защитени територии или защитени зони по смисъла на Закона за защитените територии или Закона за биологичното разнообразие.”
По този начин се удовлетворяват част от исканията на зелените. „Според МРРБ само когато имотът е в защитена зона и защитена територия, заинтересованите лица ще могат да обжалват ПУП, но не и строителното разрешение. Всички други случаи на екологичен проблем са извън кръга за обжалване“, недоволни са от „За да остане природа в България”.
КСБ също не е доволна от предложението на МРРБ, с което се дава право на зелените да обжалват ПУП. Според организацията „правилно би било при изработването на ПУП да се взема становището и на компетентни и представителни неправителствени организации (НПО), но не и да им се дава право да обжалват крайното решение на администрацията.“
Аргументите на Камарата са, че при изготвянето на административния акт се вземат становищата на много държавни и обществени институции, за да се получи балансът между различните интереси. Разширяването на кръга на лицата, които могат да обжалват с всички НПО, които „осъществяват дейност по околната среда” създава правна несигурност и непредвидимост. Освен това не е ясно как ще се установи легитимността на НПО в тази област и как те отговарят на поставеното в закона изискване за „общественополезна дейност”. Трябва ли те да са регионално позиционирани, или могат да се намесват в изработването на ПУП в цялата страна. Не е изяснен и въпросът дали съответната НПО трябва да е участвала в предишните фази на изработване на ПУП, или може да обжалва пред съда и когато не е участвала в обсъждането му.
Българското законодателство не съдържа критерии за представителност на НПО и поради това трябва да се държи сметка за възможностите за злоупотреба с правото на обжалване на конюнктурно създадени НПО, смятат от КСБ. Също така не трябва да се забравя, че разширяването на кръга на заинтересованите от обжалването лица ще доведе до забавяне на инвестиционните процеси, предупреждават Камарата.
Според министър Павлова зелените не са прави с твърдението, че в момента гражданите нямат право да обжалват издадените разрешения за строеж и ОУП. Това става ясно от стенограмата от срещата с премиера. Лиляна Павлова дава пример с ОУП на Варна, който в момента се обжалва, както и ПУП и разрешения за строеж. „Така че няма акт, който да не се обжалва в ЗУТ“, твърди министър Павлова. Според нея в ЗУТ е „лимитирано“ да не може да обжалва всеки. В противен случай някой от Видин може да обжалва например ПУП-а на Столичната община, което е нелогично, смята министър Павлова. Тези аргументи обаче не успяват да убедят зелените и засега те не дават знак, че ще отстъпят. Напротив, твърдят, че исканията им са съобразени с международни конвенции, които страната ни е ратифицирала, и неспазването им означавало липса на достъп до правосъдие.
Засега единственото предложение за промени в ЗУТ, по което няма спор, е публичността на целия процес от одобряване на застроителните планове, през тяхното изменение до влизането им в сила. Въпреки че отдавна морските общини трябваше да имат готови ОУП, това все още не е факт. Вместо това се разчита на частични изменения с ПУП, които почти винаги остават скрити от обществото и по-голямата част от инвеститорите. Дори ДНСК при проверката на разрешителните за строеж първоначално получи отказ от достъп до документи, за което главният архитект на община Несебър отнесе глоба от 3000 лв. После на сметката му пристигнаха още две санкции за 15 000 лв. заради строежи в Иракли и „квартала на богатите“ – „Черно море”, в Несебър. За да няма повече такива случаи, МРРБ предлага проектите на общи устройствени планове да се публикуват на интернет страницата на съответната община преди провеждането на общественото обсъждане. Одобреният ОУП също ще се публикува в интернет, и то не само на страницата на съответната община, но и на тази на МРРБ.

Промени в Закона
за Черноморското
крайбрежие

Заради различно тълкуване на текстовете спорен се оказва и Законът за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). МРРБ предлага забрана за строителство върху дюните, които попадат не само в т.нар. зона А, отстояща на 100 метра от морето, но и в зона Б. Според природозащитниците и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и сега действащият ЗУЧК гарантира да не се строи върху дюните. Зелените дори определят това предложение като „най-скандалното“ от всички. „Това ще създаде противоречие в ЗУЧК, който сега казва императивно, че всички дюни са само в зона А, без значение дали са на до 100 метра от морето или на повече”, твърдят природозащитниците.
МРРБ не са съгласни с определението „скандално“ за предложението им. „Целта на този текст е не да влоши защитата на дюните, а напротив – да се увеличи степента и зоната на защита на това специфично природно образувание“, е позицията на министерството.
Другото „скандално“ предложение, което съзряха зелените, е на МОСВ. Ведомството на министър Нона Караджова предлага промяна, според която допуска наличието и на общински дюни. Спорният текст гласи:
„§… В чл. 6 се правят следните допълнения:
1. в ал. 4, т. 4 накрая се поставя тире и се добавя „държавна собственост”;
2. в ал. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „както и пясъчните дюни – общинска собственост”.
По този начин обаче се влиза в колизия според текста от закона, в който изрично е записано, че дюните са публична държавна собственост.
Другата промяна, която се прави в ЗУЧК, е въвеждането на законова дефиниция що е то дюни. За целта се взима текстът от сега действащия правилник към закона и се вкарва в ЗУЧК. Маха се само едно изречение, според което дюни може да има единствено край брега. Така редактираното законово определение добива вида:
„Пясъчни дюни” са образувания, формирани от насипване на пясъци под въздействието на вятъра. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни.”

Край на продажбата
на гори в защитени зони

Министерството на земеделието и храните предлага промени в два закона – за горите и за опазване на земеделските земи. С тях се предвижда спиране на всички сделки с имоти, които попадат в зони А и Б по Закона за Черноморското крайбрежие и едновременно с това попадат в защитени територии и мрежата „Натура 2000”. Изключения за застрояване на такива територии се правят само за обектите, които са от национално, регионално или местно значение, както и тези за военни нужди.
Според зелените обаче в предложенията на агроминистерството не се предлага спиране на продажбата на държавни гори, които попадат в защитени зони от „Натура 2000”.
За да не се стига до връщане на пари на инвеститорите и спиране на инвестиционния процес, бившият зам.-министър на земеделието Георги Костов предложи да се даде срок за довършване на сделките, но като се добави допълнителна такса за проверка дали имотът не попада в защитена зона или в „Натура”.

Защитените зони

Освен в ЗУЧК Министерството на околната среда и водите предлага промени в законите за защитените територии и за биологичното разнообразие. Те са свързани с обявяването на защитените територии и тези по „Натура 2000”. МОСВ предлага да се съкрати до една година срокът за обявяване на заповедите за „Натура 2000” за зоните за местообитанията, когато има дюни в тях. Според зелените това не решава проблема с отразяването на дюните в кадастъра съгласно ЗУЧК. За останалите зони за местообитанията от „Натура 2000” МОСВ обаче удължава срока от сегашните четири години на шест. Зелените искат картографирането на защитените зони да стане за половин година, а не за година. Отделно има спор между министерствата на регионалното развитие и на околната среда за начина, по който да се случи това.
Факт е, че министър Караджова се забави с издаването на заповедите за обявяването на защитените територии и тези по „Натура 2000”. Добрата новина по думите й е, че работата по тях е на финалната права и до два-три месеца процесът ще приключи. Така поне обеща тя на зелените при срещата с премиера Борисов. От направените предложения обаче става ясно, че МОСВ има готовност само за дюните край морето, но не и за останалите.
Отделно пролича разногласието между екоминистерството и регионалното за отговорността за направа на картите с дюните, става въпрос за чл. 6 от ЗУЧК. Според министър Павлова МОСВ е длъжно да подаде информация със защитените зони, включително и тази за дюните, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която от своя страна нанася тези територии върху кадастралната карта.
Зелените и експертите от МОСВ смятат обаче, че изготвянето на картата с плажната ивица, дюните, лиманите, крайморските езера, брегоукрепителните съоръжения е изцяло отговорност на Агенцията по кадастъра и няма основание МОСВ да се намесва. Същата теза разви и БСП, като лидерът им Сергей Станишев обясни, че през 2008 г. е стартирало изработването на тази карта, но с идването на власт на ГЕРБ процесът е спрян поради липса на пари. Липсата на тази карта също е една от причините за случая „Дюнигейт“.
МОСВ е приело предложението на зелените да се предвиди подзаконов акт, с който да се въведе методика за преценяване въздействието върху зона от „Натура 2000”. Това предложение е направено в Закона за биологичното разнообразие и то гласи:
„в чл. 31а се създава алинея 3:
„(3) Оценката на комулативния ефект на инвестиционно предложение, план, програма или проект върху предмета на опазване в защитена зона се извършва по методика, одобрена от министъра на околната среда и водите.”

Фанатици или рекетьори

Засега не е ясно как ще бъде намерен търсеният баланс на интереси. Още повече той изглежда недостижим на фона на приетите миналата година промени в Закона за устройство на територията. С цел да накара по-бързо общините да прие­мат ОУП, а не да работят на тъмно и на парче, именно МРРБ предложи да не се издават разрешения за строеж, докато не бъдат одобрени. Срещу това скочиха обаче кметовете по морето и управляващите от ГЕРБ дадоха отсрочка за влизане на текста през 2016 г.
Колкото до зелените, и сред тях има рекетьори, които търсят да извлекат финансови и политически дивиденти. Зам.-председателят на Българската минно-геоложка камара Алекс Нестор разделя екоорганизациите на четири групи. В едната са тези, които търсят баланса между бизнеса и екологията. В другата – НПО против даден бранш, които не са добре информирани. Третата са т.нар. фанатици, които принципно са против всякаква индустрия. И последната, най-опасна, са рекетьорите.
Точно поради тези различия и различните интереси, които стоят зад тях, към промените в законите трябва да се подхожда внимателно, а не след всеки конкретен случай да се изменя нормативната база. Защото това е лош сигнал за несигурност и непредвидимост на инвестиционната среда.

 

Бизнесът единодушен: Промените в ЗУТ ще забавят инвестиционните процеси

 

КСБ: Няма яснота как ще се определя представителността на екоорганизациите

Камарата на строителите в България не одобрява предложението в чл. 131, ал. 1, т. 3 от ЗУТ заинтересовани лица в производството по одобряване на ПУП да са и „юридически лица с нестопанска цел, създадени за осъществяване на общественополезна дейност в областта на околната среда – за защитени територии или защитени зони по смисъла на Закона за защитените територии или Закона за биологичното разнообразие”. Това е записано в становище на браншовата институция, изпратено до министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова.
Според КСБ с включването на НПО в кръга на заинтересованите лица по одобряване на ПУП им се дава също и автоматично възможността да обжалват съответните актове по съдебен ред. В становището е записано, че е правилно да се взема под внимание позицията на компетентни и представителни екологични организации, но не и да им се дава право да обжалват крайното решение на администрацията.
Аргументът против предложения текст от МРРБ е, че при разширяване кръга на лицата, които могат да обжалват с всички НПО, които „осъществяват дейност по околната среда”, се създава правна несигурност и непредвидимост.
От Камарата посочват, че не е ясно как ще се установи легитимността на организациите в тази област и как те отговарят на поставеното в закона изискване за „общественополезна дейност”. Не е регламентирано дали те трябва да са регионално позиционирани, или могат да се намесват в изработването на ПУП в цялата страна. Не е изяснен въпросът дали съответната НПО трябва да е участвала в предишните фази на изработване на плана, или може да обжалва пред съда и когато не е участвала в обсъждането му.
Българското законодателство не съдържа критерии за представителност на екоорганизации, посочват от КСБ, и поради това трябва да се държи сметка за възможностите за злоупотреба с правото на обжалване на конюнктурно създадени такива.
Според Камарата не трябва да се забравя и негативното влияние на подобно разширяване на кръга на заинтересованите от обжалването лица по отношение на инвеститорите, което ще доведе до забавяне на инвестиционните процеси.

 

БМГК: Създава се възможност за безпринципно и неоснователно обжалване

Българската минно-геоложка камара е против промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които допускат юридически лица с нестопанска цел, създадени за осъществяване общественополезна дейност в областта на околната сред, да участват в производствата по одобряване на подробните устройствени планове. Според тях се създава възможност в закона за безпринципно и неоснователно обжалване на отделни етапи от осъществяването на инвестиционните проекти. Българското законодателство не съдържа критерии за представителност на НПО и поради това трябва да вземе под внимание възможността за злоупотреба с правото на обжалване на конюнктурно създадени такива организации.
Експертите на организацията смятат, че Законът за опазване на околната среда (ЗООС), който се явява специален по отношение на извършването на оценките, касаещи влиянието от дадена дейност върху околната среда, а именно екологична оценка (ЕО) на планове и програми и оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционни предложения, е въвел в националното законодателство понятията „общественост“ и „засегната общественост“. Тези определения изчерпателно кореспондират с международното и общностното право. Персонализирайки ги още веднъж, в ЗУТ ще се въведе един нов термин, който разширява неоснователно и едностранчиво кръга на законодателно приетите от практиката понятия. Те подчертават, че по този начин могат да се включат и всички юридически лица с нестопанска цел, „създадени за осъществяване на общественополезна дейност в областта на околната среда“ извън България, което ще затрудни процеса на одобряване на ПУП на национално ниво.
Според минно-геоложката камара ЗООС ясно дефинира мястото на ЕО спрямо процеса на устройствено планиране. Регламентирани са задълженията за провеждане на консултации със засегната общественост, като се гарантира нейното участие както при подготовката на документацията, която се използва като основа за одобряване или неодобряване на даден план/програма от екологична гледна точка, така и при постановяването на крайния административен акт по реда на закона. Последният документ е обжалваем по реда на АПК, с което на практика е дадена вече възможността на всички заинтересовани лица да участват в „производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения“.
В становището е записано, че ЗУТ е закон с различен от екологичния предмет на действие. Той признава и изисква решения и становища, издадени по реда на ЗООС, за да бъдат одобрени плановете за устройствено планиране. Според експертите на камарата екологичното законодателство в достатъчна степен защитава правата на заинтересованите страни и не следва да бъдат разписвани допълнителни процедури с неясни правила на практическото прилагане, със същата тематика по реда на друг закон, в случая ЗУТ.
Те припомнят, че съгласно изискванията на чл. 82, ал. 4 от ЗООС становището или решението, с което завършват процедурите по екологична оценка, са задължително условие за последващото одобряване на плана или програмата. Институциите се съобразяват с него.
От друга страна, чл. 125, ал. 7 от действащия към момента ЗУТ изисква заданието за ПУП да се внася в Министерството на околната среда и водите или в съответната регионална инспекция по околната среда и водите за определяне на приложимите процедури по реда на глава шеста от ЗООС и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Екологичната оценка е съществена част от устройствения план. С този кръстосан механизъм се въвежда още веднъж административен контрол върху спазването на наложените екологични ограничения чрез специализираната нормативна уредба по околна среда при постановяването на крайни административни актове.
Според БМГК не бива да се пропуска и въведеното задължително изискване за всеки план или програма да се извършва още една оценка, а именно за съвместимостта на плана/програмата с предмета и целите на опазване в защитените зони от Националната екологична мрежа „НАТУРА 2000“. При този процес заинтересованите лица имат същите права при обсъждане на въпроси и одобряването/неодобряването на документа в контекста на защитата на видовете и техните местообитания.
В допълнение при изготвянето на ПУП се вземат становищата на много държавни и НПО, за да се осигури балансът между частни и обществени интереси. В съдебното производство по обжалване на административния акт се защитават обаче конкретните вече граждански права, които са засегнати от акта – правото на собственост, вещните права и правата на концесионерите. Разширяването на кръга на лицата, които могат да обжалват с всички НПО, които „осъществяват дейност по околната среда”, създава правна несигурност и непредвидимост.
Според минно-геоложката камара практическите последствия от така предложените промени в ЗУТ са, че ще се даде възможност на „заинтересованите страни“ да обжалват на второ основание издадените решения за одобряване на ПУП. Това би довело до нарушаване правата на инвеститора и необосновано забавяне в прилагането на конкретните планове и програми.
Съществува практика сериозни инвестиционни проекти, част от осъществяването на които е и одобряването на ПУП, да се обжалват в съда срещу заплащането на символични държавни такси, което блокира осъществяването им. Това води до огромни загуби за инвеститорите и създава несигурност и нестабилност в икономическото развитие на страната.
Няма ясно разписани правила за установяване легитимността на НПО в тази област и как те отговарят на поставеното в закона изискване за „общественополезна дейност”, се подчертава в становището. Не е изяснен въпросът дали съответната организация трябва да е участвала в предишните фази на изработване на ПУП, или може да обжалва финалния акт пред съда и без да е била на обсъждането му.
Увеличаването на кръга на заинтересованите лица чрез изричното въвеждане на нов субект допълнително ще затрудни и осуети осъществяването на планувани вече инвестиционни предложения. Според тях от един частен случай на порочно прилагане на закона не бива да се правят генерални изводи за дефекти в нормативната уредба. По-скоро проблемът би се решил чрез стриктното прилагане на вече въведените норми.
В становището е записано още, че всяко необосновано забавяне на прилагането на конкретен план или програма би довело до намаляване на преките инвестиции в страната, на националните приходи от концесионни плащания, мита и данъци, непостъпили приходи в общините, неосъществени постъпления от данъци и осигуровки в резултат от увеличаване на пряката и непряката заетост, загуба на работни места. На практика това означава, че всяко такова допълнително обжалване от неправителствените организации на етап одобряване на устройствени планове или на техните изменения ще създаде опасност за възникване на значителни или трудно поправими вреди както за инвеститорите, така и за държавата. Те подчертават, че са готови за активно сътрудничество при обсъждане на предложените текстове.

AmCham: Предоставянето на по-големи права на НПО не може да замести ролята на държавата

„Някои от предложените изменения в Закона за устройство на територията от Министерството на регионалното развитие и благоустройството могат да създадат необосновани бюрократични пречки пред развиванeто на икономическа дейност и реализацията на важни инвестиционни проекти.“ Това е записано в становище на Американската търговска камара (AmCham). В подписания от президента й Питър Литгоу документ се казва, че неправителствените организации и до момента притежават важни права и механизми за контрол върху инвестиционни проекти, които засягат защитени природни територии. Тези им възможности са въведени още в началната идейна фаза на проектите и по този начин се създава възможност за превантивно спиране и забрана на стопанската дейност в случаи на нарушения на екологични норми, и то още преди да са физически засегнати дадените защитени територии от каквато и да било човешка намеса.
Макар и да звучи логично запазването на статута на НПО-тата като заинтересовани лица във всички фази на инвестиционния проект, от АмЧам са обезпокоени, че това допълнително ще затрудни и осуети осъществяването на планувани вече инвестиционни предложения. В този смисъл при създадена вече правна възможност за съдебно обжалване на екологичната оценка (ОВОС) още при идейната фаза и приключването с влязло в сила съдебно решение с предлаганите изменения за въвеждане на съдебно обжалване при ПУП на практика се създава възможност за преразглеждане на предходния станал вече стабилен административен акт по силата на съдебното решение. Така обжалването на проекта в на практика всички негови фази дава възможност както за упражняване на права, така и за злоупотреба с такива и като краен резултат се създава несигурност и непредвидимост.
Според AmCham, от друга страна, сме свидетели не толкова на липса на механизми за контрол от страна на гражданското общество, колкото на бездействия и некомпетентност от страна на държавни органи или служители при надзора върху изпълнение на инвестиционните проекти. В становището им се подчертава, че се създава впечатление, че именно това е първопричината за общественото недоволство. Експертите на Камарата заявят, че предоставянето на определени по-големи права на контрол от страна на НПО обаче не може да замести ролята на държавата в опазването на обществения интерес.
Те отправят молба за включването им в бъдещите обсъждания, като подчертават, че Американската търговска камара подкрепя усилията на правителството за усъвършенстване на законoдателството, което цели да защити в максимална степен опазването на българската природа и създаване на баланс между човешкото присъствие, включително и стопанска дейност, и околната среда.

БСБСПА: Инвеститорите ще бъдат поставени в зависимост, създават се условия за корупция

Участието на екоорганизации при подготовката на подробните устройствени планове според предложената промяна в Закона за устройство на територията ще създаде възможност за корупционни практики и поставяне на инвеститорите в зависимост от тези организации, което ще доведе и до изключително тромави процедури. Това е записано в становище на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА), изпратено до Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Според тях с измененията ще бъдат засегнати инвеститорите по Черноморието.
От организацията категорично възразяват НПО-тата да имат право на глас и да бъдат решаваща страна при оценка на целесъобразността и вземане на решения в процедурите по одобряване на ПУП, общи устойствени планове, издаване на разрешителни за строеж и оценка на инвестиционни намерения.
Те подкрепят предложението за промяна в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, чрез която дюните да попадат винаги в зона А, дори да се намират на разстояние, по-голямо от 100 м от западния край на плажа.