Отпадъци на всеки километър

Лилия Христова

Близо 100 млн. лв. отиват за закриване на 37 стари сметища, други 400 млн. лв. са за регионални депа
Хиляди незаконни сметища красят страната ни. Отделно има около стотина законни, които не отговарят на европейските изисквания и отдавна трябваше да са в миналото. Битката с отпадъците се оказа неравна и страната ни е заплашена със солена глоба от Брюксел, ако не реши проблема в близките две-три години.
Одисеята започва през 2007 г. с подписването на договора за присъединяване към Европейския съюз. България обещава до 16 юни 2009 г. да е затворила 191 сметища, които не отговарят на изискванията. Обещава още да е построила и 56 модерни регионални депа, в които ще се събират отпадъците. Трите години се изнизват неусетно. Нито едно сметище не е затворено, а изградените регионални депа са 33 и покриват нуждите на половината от територията на България. Така месец преди края на мандата правителството на Сергей Станишев се оказва пред проблема боклучената криза, обхванала София, да залее страната. Взима се решение 76 от най-опасните сметища веднага да бъдат затворени. Представя се и карта как боклуците на общините без регионални депа ще бъдат извозвани към вече изградените.
Идва правителството на Бойко Борисов. Разходката на боклуци из страната е отменена с изключение на софийските бали. В опит да омилостиви Брюксел с постановление от август 2009 г. Министерският съвет поема нова порция обещания – до края на 2013 г. всички незаконни сметища да бъдат премахнати и на тяхно място да се появят крайградски паркове и гори. Предвидени са и общо 180 млн. лв. от държавния
бюджет за периода 2010 – 2013 г. С днешна дата може да се каже, че и този ангажимент ще остане неизпълнен.

Трудностите

Изпълнението на проектите е бавно и мъчително, като причините за това са няколко. На първо място липсата на готови проекти от страна на общините. Както и недостигът на средства в държавния бюджет заради финансовата и икономическата криза. И не на последно място обжалването на обществените поръчки, което забавя процеса.
Така за 2010 г. при планирани 2,3 млн. лв. са изразходвани 1,7 млн. лв., като с тях са закрити 7 сметища с обща площ от 80 дка. Всичките са в малки общини – Алфатар, Кайнарджа, Кресна, Бойчиновци, Сливо поле, Ситово и Вълчедръм, по данни на Министерството на околната среда и водите.
Това на практика са и единствените закрити сметища през последните три години. През 2011 г. за закриване на сметища са предвидени 40 млн. лв. според правителственото постановление. Одобрените проекти от Министерството на околната среда и водите са 10 общински депа за 15 млн. лв. – в Долни Богров, Баните (Смолян), Якоруда, Долни чифлик, Вършец, Венец, Калояново, Завет, Раковски и Кула.
Работата по закриването на повечето от тези сметища все още не е приключила. Причината е, че по-голямата част от общините са избрали изпълнителите едва през 2012 г. Проектът за Долни Богров пък беше спешно преработен, за да може сметището временно да поеме боклука на софиянци до построяването на завода за отпадъци. Така първоначалният проект от 11 млн. лв. нараства на 36 млн. лв., като превръщането на старото сметище край Долни Богров в лесопарк трябва да се случи чак в края на 2015 г. Инвестиционният проект се изпълнява от обединение „Закриване на депо Долни Богров“, в което влизат „Строително-предприемачески холдинг“, френската „Морис Тео“ и „Водстрой – Пловдив“.
През 2012 г. за закриване на сметища са били планирани 71 млн. лв. според правителственото постановление от 2009 г. В същото време Министерството на околната среда и водите е одобрило проекти за закриване на 15 стари сметища за близо 10
млн. лв. От тях към момента реално не се изпълнява нито един договор. Причината е в забавянето на тръжните процедури от страна на общините, посочиха от МОСВ. В момента текат обществени поръчки за избор на изпълнител в общините Каспичан, Самуил и Дулово. Останалите – в Разград, Цар Калоян, Сухиндол, Кубрат, Брезово, Угърчин, Хитрино, Борово, Костинброд и Елхово, все още не са обявени.
За МОСВ забавянето на тръжните процедури е необяснимо, защото тези поръчки се покриват изцяло с пари от бюджета. Общините не е необходимо да осигуряват съфинансиране на проектите.
Търговете са атрактивни за местните строителни компании, защото са предимно малки по обем – от
60 000 до 400 000 лв. Единици са проектите, които струват по един, два милиона лева. Изпълнението на поръчките пък обикновено е в рамките на около половин година.

Европейските пари

За да ускори процеса по закриването на сметищата Предприятието за управление дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) стана бенефициент на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС). ПУДООС, което е на подчинение на МОСВ, одобрява общинските проекти за закриване на старите сметища.
По този начин, от една страна, се гарантира финансирането на проектите, а от друга, се прави наддоговаряне на средствата в сектор „Отпадъци“ на ОПОС. Първоначално 717 млн. лв. бяха планирани да се изразходват единствено за строителството на липсващите 23 регионални депа.
Сега обаче в края на ноември ПУДООС получи 97 млн. лв. за рекултивиране и закриване на най-малко 37 общински сметища с обща площ от 1620 дка. Избраните проекти са с най-добра готовност за изпълнение от общо одобрените от ПУДООС 61 проекта, постъпили от
2010 г. досега.
Държавното предприятие ще продължи да приема проекти на общини за закриване на общински депа до 1 юли 2013 г. Те обаче ще бъдат предложени за финансиране през следващия програмен период на Оперативна програма „Околна среда“. Причината е, че договарянето на средствата приключва през 2013 г. На практика това означава, че и до 2015 г. страната ни няма да е закрила всичките 124 депа, а в най-добрия случай би се справила с половината от тях.

Регионалните депа

Подобна е картината и по отношение изграждането на регионалните депа. От оставащите 23 за три години е изградено само едно – това в Ботев­град, което обслужва още общините Правец и Етрополе.
С други 17 общини има сключени договори. От тях реално започна строителството само на депото в Бургас, което ще събира отпадъците на 8 общини, в които живеят около 400 хил. души. Проектът за 43
млн. лв. предвижда изграждане на регионално сметище край село Братоево и две претоварни станции в Несебър и Карнобат.
Другите две големи по­ръчки – за депата в Перник (21 млн. лв.) и във Видин (20 млн. лв.), се бавят заради обжалване на процедурите.
От останалите 15 общини, които имат сключени договори с ОПОС за 320 млн. лв., процедурите за избор на строител са в ход единствено в Габрово (26 млн. лв.) и в Разлог (13 млн. лв.). Пиринската община обаче е прекратила поръчката за строителство на 20 декември 2012 г. заради допуснати нарушения и предстои обявяването на нов търг, става ясно от регистъра за обществените поръчки.
Останалите общини – Малко Търново, Борово, Варна, Велико Търново, Добрич, Костенец, Никопол, Луковит, Самоков, Панагюрище, Бяла, Плевен, Стара Загора и Ямбол, все още не са обявили поръчките, като очакванията са това да се случи през 2013 г.
Проблемни остават общините в Кюстендилска област и Благоевград заради определяне мястото на депото, което предизвиква съпротива на местните хора. Така, ако пропуснат и този шанс, след 2014 г. общините няма да имат възможност да се възползват от европейски средства, защото Брюксел спира финансирането на такива проекти през новия програмен период.

Брюксел не забравя

И докато България се бави с изпълнение на поетите ангажименти, Европейската комисия не забравя за тях. Въпреки че проблемът е от 2009 г., Брюксел ни даде толеранс и започна наказателната процедура срещу страната едва през май 2012 г. с официално изпратено уведомително писмо. На 29 юни държавата върна отговор, като обясни как напредва с изпълнението на ангажимента и в какви срокове може да се очаква проблемът да бъде решен.
Очевидно недоволна от мудното решаване на въпроса, този път Европейската комисия действа бързичко и в края на ноември се стигна до втората фаза на досъдебното производство – мотивирано становище. През януари България ще изпрати своя отговор за напредъка по въпроса. Това, с което страната ни може да се похвали, са две построени депа – в Ботевград и край София (част от интегрираната система за отпадъци), и сключени договори за още 17. По-тежка е ситуацията със закритите сметища – едва 7 от 124, като още 37 са в процес на закриване.
Ако аргументите ни не са достатъчно убедителни пред Брюксел, следващата крачка е завеждането на дело в Европейския съд в Люксембург. Практиката показва, че обикновено разглеждането на едно такова дело отнема около две-три години, докато съдът реши каква санкция да бъде наложена заради неизпълнение на европейското законодателство. Надеждите са през този срок ние да успеем да си построим депата и да закрием сметищата. Дали това ще се случи, зависи от темповете, с които напредваме по изпълнението на ангажиментите.